Оковите на скръбта

С известна трудност петимата успяха да стигнат до източния край на града, където оставиха Стерис и конете. Уакс измъкна някои провизии от багажа на един от конете — стъкленици с метал, допълнителни куршуми и предостатъчно оръжия, включително алуминиевия пистолет, който беше откраднал в имението на Келесина. Както и последното от устройствата на Ранет с топка и връв, което прибра в торбичката на колана си.

След като се покатериха по лъкатушещите пътеки по хълмовете, четиримата успяха да си намерят подходящо място на един сенчест хребет над водопада — който далеч не се оказа толкова внушителен, колкото Уакс беше очаквал, — и започнаха да изучават града. Или поне онова, което беше останало от него.

— Ще ми се да можехме да видим какво става в оная постройка — каза Мараси и подаде обратно далекогледа.

Уакс изръмжа в знак на съгласие. Хребетът беше почти толкова висок, че да могат да видят какво има в нея. Неравномерно блещукащите светлинки издаваха, че вътре трябва да кипи оживена дейност: хората минаваха забързано напред-назад долу, под светлината на лампите. Но какво правеха и защо продължаваха толкова късно през нощта.

— Ще е трудно да се вмъкнем незабелязани — отбеляза Уейн.

— Може да убиете един от пазачите — предложи МеЛаан, — за да мога да го изям, да приема формата му и да ви помогна да влезете.

Уакс примигна и хвърли поглед на Мараси, на която явно ѝ се беше пригадило.

— Трябва да спрете да ме зяпате така, когато просто се опитвам да ви предложа някое практично решение.

— Не е практично — каза Мараси. — Канибализъм е.

— Технически погледнато, не е, тъй като сме различни видове. Ако разгледате по-подробно физиологията ни, ще установите, че имам по-малко общи неща с човеците, отколкото с кравите — а никой не охка и не ахка, когато решите да изядете някоя от тях. Пък и нямахте възражения в имението, с телохранителката на Инейт.

— Тя вече беше мъртва — напомни Уакс. — Благодаря за предложението, МеЛаан, но е изключено да ти предоставим тялото на някой войник.

— Не обичаме да убиваме хора — добави Уейн. — Поне докато не започнат да стрелят по нас. Тея приятелчета просто си вършат работата.

И погледна към Мараси, сякаш очакваше подкрепа.

— Не гледай към мен — каза тя. — Почти онемяла съм от изненада, че ти се проявяваш като по-моралната страна в някой спор.

— Съсредоточи се, Уейн — намеси се Уакс. — Как ще влезем? Да опитаме ли с „Удебеляващ колан“?

— Не, твърде шумно ще е. Мисля, че трябва да е „Развален домат“.

— Прекалено опасно — поклати глава Уакс. — Ще трябва да уцеля съвсем точно мястото между осветения периметър и сенчестата част до стената.

— Ще се справиш. Непрекъснато правиш такива изстрели. Освен това разполагаме и с лъскавичък, нов металоем, пълен със здраве, което само чака да бъде изсмукано.