Оковите на скръбта

Когато стигнаха до последната горичка преди селото, МеЛаан продължи напред, за да разучи положението, след което се върна и му даде знак с ръка да я последва. Уакс се покатери заедно с нея и се взря в селцето от върха на едно дърво.

Ярки електрически лампи осветяваха периметъра около огромна постройка, която се намираше там, където явно преди е бил центърът на Дулсинг. Дървена, без прозорци и невероятно висока, тя още не беше завършена — ако се съдеше по скелетата от двете страни и незавършения покрив на върха ѝ. Сградите в градчето бяха срутени почти до последната — бяха останали само няколко в самия му край.

Все още лишения от покрив връх на постройката сияеше с мека светлина. Откъде се снабдяваха с толкова много електричество? МеЛаан му подаде далекогледа и той разгледа внимателно околността. Мъжете определено бяха войници — носеха червени униформи, а на гърдите им имаше знак, неразличим от такава далечина. На рамо бяха опрели пушки, а мощните лампи образуваха ярко озарен пръстен около сградата. Но бяха насочени навън, а не към нея, поради което от вътрешната му страна оставаха предостатъчно сенчести места. Щяха да имат прикритие, ако успееха да прекосят периметъра.

— Как смяташ? — попита я той. — Това някакъв бункер ли е?

— Не прилича на никое от укрепленията, които съм виждала преди — прошепна МеЛаан. — С такива неустойчиви стени? Прилича повече на склад.

Склад колкото малък град. Уакс поклати глава озадачено, после забеляза нещо в отсрещния край на селцето. Водопад? Беше прекалено далеч от лампите, но му се стори, че успява да различи мъглата на водните капчици от подножието му, както и малкото поточе, което минаваше през селото.

— В онази посока има възвишение — каза той.

— Да — отвърна МеЛаан. — На картите се вижда някакъв водопад. Бил малък, но красив.

— Трябва да са сложили турбина там. Така се снабдяват с електричество. Да се връщаме при останалите.

Двамата се върнаха тихо при мястото, където Уейн, Мараси и Стерис ги чакаха сред сенките на дърветата.

— Тук са и още как — прошепна Уакс. — Трябва да намерим някакъв начин да влезем. Пълно е с войници. Охраняват периметъра добре.

— Можеш да влетиш отгоре — предложи Стерис.

— Няма да се получи — каза Уейн. — На тържеството имаше Търсач; смятате ли, че няма да има и тук? В мига, в който някой от нас разгори метал, ще привлечем стотина от главорезите на Костюма да ни приветстват с ръкостискане и малко приятелско убиване.

— Какво тогава? — попита Мараси.

— Трябва да видя — каза Уейн.

— Доколкото видяхме, от противоположната страна има по-удобна точка за наблюдение — каза Уакс и посочи натам.

МеЛаан ги поведе в тъмнината, като слезе от коня си и тръгна пеша до него между високите стволове. Уакс се изравни със Стерис на опашката на групичката и изостана малко, за да поговорят насаме.