Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Една грешка би могла да провали цялата операция, независимо от силата на металоема — настоя Уакс. — Мисля, че ще е по-добре да направим „Патица под облаци“.
— Ти шегуваш ли се? — каза Уейн. — Не те ли простреляха последния път, когато пробвахме така?
— Малко — призна Уакс.
МеЛаан се беше втренчила в тях объркано.
— „Патица под облаци“?
— Понякога започват да ги говорят такива — потупа я по рамото Мараси. — По-добре недей да се вслушваш много-много.
— „Бягане по тръба“ — каза Уейн.
— Нямаме лепило.
— „Отровно поле“?
— Твърде е тъмно.
— „Черночасов двойностъп“.
Уакс се поколеба.
— Какво изобщо е това?
— Просто си го измислих — ухили се Уейн. — Но доста го бива като кодово име, а?
— Не е зле — призна Уакс. — А какъв точно план представлява?
— Същият като „Развален домат“ — обясни Уейн.
— Вече казах, че е прекалено опасно.
— Нищо друго няма да проработи — каза Уейн, като се изправи. — Виж какво, само ще си седим да спорим ли, или ще вземем да го направим най-после?
Уакс се подвоуми за момент и огледа сградата замислено. Щеше ли да успее да улучи мястото?
От друга страна, имаше ли по-добър план? Периметърът беше много добре охраняван, но нощта беше тъмна. Ако имаше нещо, на което животът в Дивите земи да го беше научил, то това беше, че трябва да следва инстинкта си. За съжаление, в този случай той беше на страната на Уейн.
И така, преди да успее да се разколебае, той извади пушката си от кобура и я подхвърли на Уейн. По-ниският мъж я хвана с неприязнено изражение — огнестрелните оръжия и Уейн никак не се спогаждаха. Ръцете му веднага започнаха да треперят.
— Опитай се да се хванеш здраво — каза Уакс. — Отвори пролука от северната страна, ако можеш.
После увеличи теглото си, разпали малко метал и Тласна пушката, като я използва да запрати Уейн от каменистата тераса, на която бяха застанали, над лагера. Уейн и пушката полетяха нагоре, преди да се спуснат в тъмнината към земята долу, на около петнадесет метра под тях.
Мараси ахна.
— „Развален домат“?
— Да — каза Уакс. — Доколкото разбирам, понякога положението доста се оплесква, щом се приземи.
„Покварата да го тръшне тоя Уакс“, помисли си Уейн, докато падаше надолу така стремглаво, че шапката отхвръкна от главата му. „Да ти метне пушка, без дори да те предупреди. Ама че…“
В следващия миг се приземи.
Падането от такава убийствена височина си имаше своите особености. Когато телата се стовареха на земята, се чуваше силен звук. По-силен, отколкото хората очакваха.
Уейн предотврати този ефект, доколкото можа, като се приземи на краката си — и двата от които се счупиха мигновено, — след което се изви на една страна и счупи и рамото си. Тъй като се завъртя при удара, обаче, звукът от падането му излезе доста приглушен. Почерпи сила от мощния си нов металоем точно преди главата му да се фрасне в земята и да го зашемети.
Накрая спря на окаяна, потрошена купчина до една камара скали. Естествено, че Уакс го беше запратил право към камъните. Когато зрението му се проясни, се опита да погледне към краката си, но не успя да помръдне. Не можеше и да усети нищо, всъщност — което беше доста хубаво. Винаги беше приятно, когато успееше да си счупи гръбнака — помагаше с болката.
Не че тя изчезваше напълно, де. Но той и болката бяха стари другари, които си разменяха по ръкостискане и някоя бира от време на време. Не се харесваха особено, но бяха хванали цаката на взаимоотношенията си. Отново започна да усеща тялото си — както и агонията му, — щом почерпи сили от металоема и го остави да излекува гръбнака му, като се съсредоточи първо върху най-тежките рани. Пое си дълбоко дъх. Счупеният гръбначен стълб можеше да те накара да се задушиш. Хората не знаеха за това. Е — тези, които знаеха, вече се бяха задушили.
Веднага, щом успя да помръдне — още преди краката му да се бяха възстановили напълно, — той се изви и използва здравата си ръка, за да намести един от едрите камъни в купчината. Изглежда бяха предназначени да ограждат потока от двата му бряга, или може би щяха да ги използват вместо мост. Уейн се зае с тях, като включи и другата си ръка, щом счупването на рамото му се оправи. Уакс го беше приземил, където трябва — точно в тъмното петно между караулните постове по периметъра и сградата. Но това не означаваше, че Уейн е в безопасност.
Изправи се със залитане и повлече пушката на Уакс след себе си, а кракът му се извиваше ту насам, ту натам, докато костите му заздравяваха. Просто великолепен металоем беше този. За да излекува такива тежки наранявания, щеше да му се наложи да спестява здраве с месеци, но златната гривна беше още почти пълна.