Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Странно, обаче — както често се случва, за човек толкова оплетен в тайни и спокойствие, аз развих изненадваща любов към стари книги и изучаване на древността. Погледнат през очите на древните — учени като Плесинен Мирменис и Куимнес Фретис, — дори Кранхир беше чудесен и мистичен, неговите потайности криеха не само стара непривлекателност, а и странна мъдрост, с каквато по-свободните, по-малко мистериозни места не биха могли да се похвалят. В Тетаинската библиотека, основана в нашия град преди векове от самия крал-светец, намерих единствените сродни души в целия онзи зазидан затвор — хора, които като мен живееха заради светлината на предишните дни и които се радваха да откриват късчета от загубените познания така, както някои копнеят да преследват някой елен и да забият стрела в сърцето му.

— Там срещнах Моргенес. — Кадрах пак въздъхна. — По онова време — а оттогава има близо четирийсет години, млада принцесо — той още беше склонен да пътува. И да е имало някога човек, който да е видял повече от Моргенес, да е посетил повече места, то аз не съм чувал за него. Докторът прекарваше много часове сред свитъците на Тетаинската библиотека и познаваше архивите по-добре дори от старите свещеници, които се грижеха за тях. Той видя интереса ми към историята и забравените науки и ме взе при себе си, насочваше ме към полезни пътища, които иначе никога нямаше да открия. Когато минаха няколко години и той видя, че привързаността ми към ученето не отпадна заедно с детството ми, ми разказа за Лигата на свитъка, която е основана много отдавна от свети Ейлстан Фискерн, краля-рибар на Хейхолт. Ейлстан наследил замъка на Фингил и неговия меч Минияр, но не искал да има нищо общо с разрушителното наследство на римъра — особено с разрушаването на учението. Ейлстан искал да съхрани познанията, които иначе биха потънали в мрака, и да ги използва, когато стане необходимо.

— За какво да ги използва?

— Често спорехме за това, принцесо. Никога не беше „за доброто“ или „за справедливостта“ — учените разбраха, че щом се издигне толкова широкообхватен идеал, човек трябва да се набърка във всичко. Смятам, че най-ясното обяснение е, че Лигата действа в защита на собствените си познания, за да предотврати настъпването на мрачна ера, която отново би погребала тайните, които тя е изровила с толкова усилия. Но в други времена Лигата е действала по-скоро в защита на себе си, не и на достоянията си.