Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Ех, да имах кана винце. — Кадрах прокара сиренето с глътка вода. — Кълна се в златокосия Ейдон, няколко капки старо пердруинско биха направили чудеса!

— Но нямаш нито капка — отвърна Мириамел ядосано. — Тук няма никакво вино за… за много дълго. Затова направи нещо друго. Кажи ми, къде смяташ, че трябва да отидем, ако наистина имаш някаква идея. — Тя облиза пръстите си, протегна се, докато раменете й не изпукаха, и посегна към веслата. — И ми разкажи нещо. Разсей ме. — Бавно започна да гребе.

Известно време цопването на веслата при потопяване и излизане от водата беше единственият звук, ако се изключеше безкрайният шепот на морето.

— Има едно място — каза Кадрах. — Един хан, по-точно странноприемница, в Кванитупул.

— Блатният град? — попита Мириамел, изпълнена с подозрение. — За какво ни е притрябвало да ходим там? И ако отидем, не е ли все едно кой хан ще изберем? Толкова ли е хубаво виното там?

Монахът придоби вид на оскърбено достойнство.

— Господарке, грешиш по отношение на мен. — Изражението му стана по-сериозно. — Не, предлагам този хан, защото може да ни стане убежище в тези опасни времена и защото там се канеше да те изпрати Диниван.

— Диниван? — Тя се смая. Не си бе спомняла за свещеника от много дни въпреки неговата доброта, въпреки ужасната му смърт от ръцете на Приратес. — Откъде по дяволите знаеш какво е искал да направи Диниван? И какво значение може да има това сега?

— Откъде знам какво е искал Диниван е лесно да се обясни. Подслушвах през ключалките и от други места. Чух го да обсъжда положението ти с лектора и да му разказва плановете си за теб, макар че не го осведоми за всички причини за тях.

— Подслушвал си?! — Възмущението на Мириамел бързо се стопи от спомена, че и тя беше правила точно същото. — О, няма значение. Не се учудвам. Но трябва да си промениш навиците, Кадрах. Такова слухтене — то върви с пиенето и лъжите.

— Не мисля, че знаеш много за виното, господарке — каза той с усмивка, — така че не мога да те приема сериозно като учителка по този въпрос. Колкото до другите ми кусури — е, „нуждата повиква, личният интерес идва след нея“, както казват в Абаингат. И тези кусури може да ни спасят и двамата, поне от сегашната ситуация.