![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Значи, в поведението му не е имало нищо необичайно? Нищо, което да ти е направило впечатление?
Патрик знаеше, че се хваща за сламки.
– Матс беше невероятно добър и мил човек. Немислимо е изобщо да се е докосвал до някаква дрога.
На всяка сричка Гунила почукваше с химикалка по бюрото, за да подчертае думите си.
– Съжалявам, но все пак ни се налага да задаваме тези въпроси – каза Йоста извинително.
Патрик кимна и се изправи. Гунила ги съпроводи с гневен поглед, докато излизаха от кабинета й.
Час по-късно напуснаха сградата на общината. Бяха говорили и с останалите от бившите му колеги и реакцията им бе същата. Никой не можеше дори да си представи, че Матс Сверин е бил забъркан в нещо, свързано с наркотици.
– Това потвърждава собствените ми впечатления. А аз дори не съм го срещал – каза Патрик, когато седнаха в колата.
– Да, а най-лошото тепърва предстои.
– Знам – каза Патрик и подкара автомобила към Фелбака.
Беше ги открил. Знаеше го със същата сигурност, с която знаеше, че вече няма къде да бяга. Всичките й възможности бяха изчерпани. Толкова лесно бе всичко отново да се срине. Една картичка, без текст или подател, с пощенско клеймо от Швеция, беше достатъчна, за да разбие мечтите й за бъдещето.
С трепереща ръка Маделейн обърна картичката, след като бе разгледала белия й гръб, върху който бяха изписани името и новия й адрес. Нямаше нужда от думи, картинката отпред казваше всичко. Посланието беше повече от ясно.
Отиде бавно до прозореца. Кевин и Вилда си играеха на двора отвън, без да знаят, че животът им отново ще се промени. Маделейн стисна здраво картичката, която бе започнала да се навлажнява от потните й пръсти. Опитваше се да си събере ума и да измисли някакво решение. Децата изглеждаха толкова щастливи. Играеха си заедно, а също и с другите деца. Отчаянието в погледа им най-накрая бе започнало да изчезва, макар че в очите им винаги щеше да има прашинка страх. Бяха видели твърде много и Маделейн не можеше да промени това, с колкото и любов да ги обсипваше. А сега всичко бе съсипано. Беше си мислела, че това е единственият изход, единственият им шанс за нормален живот. Да напуснат Швеция, да избягат от него и да оставят всичко зад себе си. Как можеше да им даде сигурност, сега, след като и последното спасително въже бе прерязано?
Маделейн опря чело на прозореца и усети студеното докосване на стъклото. Видя Кевин да помага на сестра си да се качи по стъпалата на пързалката. Едновременно я подпираше и я буташе нагоре. Може би бе сгрешила, като му разреши да стане мъжът в семейството. Все пак беше само на осем години. Но той влезе в ролята съвсем естествено и сега се грижеше за своите момичета, както гордо ги наричаше. Бе свикнал с отговорността и намираше сигурност в нея. Кевин вдигна ръка и отмести перчема от очите си. На външен вид много приличаше на него, но беше взел сърцето на майка си. Нейната слабост, както я наричаше баща му, когато я биеше.
Тя започна бавно да удря челото си в стъклото. Отчаянието изпълни тялото й. От бъдещето, което беше планирала, не бе останало нищо. Ударите ставаха все по-силни и тя усети добре познатата болка да й носи странно спокойствие. Маделейн изпусна картичката и орелът с разперените криле полетя над пода. Навън Вилда се спусна по пързалката с блажена усмивка.
13
Фелбака, 1871
Как я карате там на острова? Сигурно е самотно.
Дагмар погледна изпитателно към Емели и Карл, които седяха сковано на двойния диван срещу нея. Крехката чаша за кафе изглеждаше не на място в грубата ръка на Карл, но Емели държеше своята елегантно и отпиваше от горещата напитка.
– Каквото е, такова – отвърна Карл, без да поглежда Емели. – Фаровете винаги са изолирани, но ние се справяме добре. Би трябвало да го знаеш?
Емели се срамуваше. Смяташе, че Карл говори твърде безцеремонно с Дагмар, която все пак му беше леля. Беше се научила да проявява уважение към по-възрастните хора, а и още щом видя Дагмар, Емели инстинктивно почувства, че я харесва. Ако някой можеше да я разбере, това бе тя, защото Дагмар също беше живяла с пазач на фар. Мъжът й, чичото на Карл, бе работил на фар дълги години. От бащата на Карл се очаквало да наследи и ръководи семейното стопанство, но по-младият брат бил свободен сам да избере пътя си. Чичо Алан бил героят на Карл и той се насочил към живота сред фаровете и моретата именно заради него. Карл бе разказал това на Емели по времето, когато още говореше с нея. Сега чичо Алан беше мъртъв, а Дагмар живееше сама в малка къща точно до Брандпаркен във Фелбака.