Английският шпионин [bg]

Римона Щерн беше квалифициран аналитик и имаше голям опит в тази област, но притежаваше и естествените инстинкти на Йоси за работа на терен. Докато вървеше по елегантната улица, някаква чанта на витрината на „Прада“ сякаш привлече вниманието ѝ. Тя спря за момент, докато ги подмине един автомобил, а Йоси, играейки ролята на ядосан съпруг, погледна ръчния си часовник. Беше 20,41 часът, когато влязоха през импозантния вход на „Ди Банк“. Салонният управител ги уведоми, че няма свободни маси, така че те унило отидоха на бара да изчакат за евентуален отказ на някоя резервация. Римона седна с лице към входа, а Йоси — към салона. Той извади от горния джоб на сакото си златна писалка, идентична с тази, която Габриел беше дал на Реза Назари. Йоси завъртя капачката надясно и след това върна писалката в джоба си. Две минути по-късно на защитения му мобилен телефон пристигна текстово съобщение. Предавателят работи, сигналът е силен и ясен. Йоси повика една минаваща сервитьорка и поръча напитки. Беше 20 часът и 44 минути.

Останалите хора от екипа на Алон тихо заемаха местата си по улиците около „Ди Банк“. На Постщрасе Дина Сарид паркира своя „Фолксваген“ седан на едно празно място пред входа на магазин на „Водафон“. Мордекай седеше до нея на предната седалка, а на задната Одед правеше упражнения с дълбоки вдишвания, за да забави ускорения си пулс. Петдесет метра по-нататък по улицата, Михаил Абрамов бе възседнал паркирания си мотоциклет и наблюдаваше пешеходците с израз на огромно отегчение. До него, яхнал друг мотор, Келър се взираше в екрана на мобилния си телефон. Есемесът гласеше, че очакваният мъж още не се е появил. Беше 20 часът и 48 минути.