Урокът от нейната смърт [bg]

— Дори да имах едновременно и стадион, и реактор, пак не мога дам много повече от четвърт милион.

— Можем да наречем катедра на твое име. Сграда. Имаме две сгради. Можеш да си избереш коя.

— Триста и това е последно. Може би за ветеринарно училище бих вдигнал до триста и петдесет, но не мога нищо повече.

— Не ни трябва ветеринарно училище, Хал.

— Е, това е.

Тряс.

Сейлс караше със седемдесет мили в час през цялото време на връщане към студентското градче. Спря колата отчасти върху бордюра на паркинга. Хукна през коридорите на историко-филологическия факултет и се спря пред вратата на своята лекционна зала, за да се успокои, докато слушаше как вътре Глен Дарби обяснява отсъствието на Сейлс.

Той си пое дъх, отвори рязко вратата и закрачи уверено по дългата пътечка между банките към подиума. Беше по средата на разстоянието, когато курсът разбра, че той се е върнал и избухна в ръкопляскания, които ставаха все по-силни и ехтящи, после преминаха във викове и подсвирвания. Когато се изправи на подиума, защипвайки върху себе си микрофончето, аплодисментите прераснаха в овации на крака и минаха цели десет минути, преди той да успее да укроти студентите.

После, едва сдържайки сълзите си, Ранди Сейлс започна да говори, звучно и страстно, изнасяйки това, което навярно беше последната му лекция в Одън. Или може би последната му лекция изобщо в някой университет.