Урокът от нейната смърт [bg]

Въпреки че не бе посещавал Одънския университет, Стръм и съпругата му бяха възприели колежа като свое благотворително дело. Тяхната щедрост обаче до голяма степен зависеше от определени условия и те постоянно се пазаряха, когато даваха нещо. Например, подписваха чек за хиляда долара, ако получеха абонаментни места за серия от концерти. За петстотин ложа в стадион. Пет хиляди пътуване до Судан на археологически разкопки със студенти, които се чувстваха ужасно неудобно в шумното присъствие на съпружеската двойка.

Сега Ранди Сейлс, спирайки в алеята на Стръм, не бе сигурен дали двамата ще харесат сделката, която той се канеше да им предложи. Стръм, огромен мъж, плешив и широкоплещест, поведе Сейлс към своята оранжерия и там застанаха сред стотици растения, неизглеждащи по-добре от тези на Сейлс в собствения му заден двор, които не бяха подхранвани с тленните останки от престарели животни. В това имаше несправедливост и тя страшно потискаше Сейлс.

— Хал, имаме проблем и се нуждаем от твоята помощ.

— От пари, затуй си дошъл. Идваш винаги по тая причина.

— Прав си. — Сейлс с мъка преглътна обидата. — Няма да го отрека, Хал. Но ти разбираш какво представлява Одън за този град. Има опасност да загубим колежа.

Стръм се намръщи и откъсна ластар от пълзящо растение.

— Толкова ли е сериозно?

— Вече сме подготвили съкращения на персонала.

— Ей богу. — Нищо повече.

— Нуждаем се от пари и се нуждаем от твоята помощ. В миналото винаги си бил щедър.

— Знам, професоре. Днес съм във великодушно настроение.

Сърцето на Сейлс заби силно, той чуваше бученето на кръвта, нахлула в слепоочията му.

— Може и да съм склонен да ви помогна. Да предполагам ли, че говориш за доста сериозна сума?

— Да, така е.

— Знаеш, че съм посещавал държавно училище.

Сейлс каза:

— Не знаех, но това няма значение.

— Разбира се, че има дяволски голямо значение — излая Стръм. — Нямахме добър отбор. Отборът ни беше ужасен. Винаги съм си мислел, че ако трябва да започна всичко отначало, ще отида в училище с добър отбор.

— Одън има доста добър отбор.

— Има хубав стадион.

Сейлс се съгласи, това бе вярно.

— Подобен на „Солджър Фийлд“ в Чикаго.

— Така ли? Имал съм една мечта в живота си — рече Стръм. — Когато човек остарее, започва да мисли все повече за своите мечти.

— С всички ни се случва.

— Една от мечтите в живота ми беше да спечеля много пари.

Е, съвършено чалнат стари мръснико, това наистина си го постигнал.

— Друга моя мечта е да дам част от тях на колеж като Одън…

Играеш ли си с мен, или е на сериозно?

— А в замяна…

Хайде, изплюй камъчето.

— … да построят футболен стадион в моя чест. Виждаш ли, имал съм своя шанс и не съм се възползвал от него. Затова следващото най-хубаво нещо би било да имам стадион, кръстен на мое име.