Среднощният диамант [bg]

Бях се уморила от маски.

Моята беше прекрасна, разбира се. Всичко, което носех в Бляскавия двор, беше прекрасно. Беше полумаска, която покриваше горната част на лицето ми, много подобна на онази, която носех по време на нощните си излизания. Тази обаче беше покрита с наситено червена коприна, по която искряха ситни червени кристали. Трудно би могла да се нарече „незабележима“, макар че Том можеше и да одобри целия този блясък просто в името на позата си „имиджът е всичко“.

Освен това бях просто уморена, точка по въпроса. Безпощадно изразходвах силите си и понякога се питах още колко са ми останали. Обикновено успявах да се върна в Уистерия Холоу около четири часа преди да ни събудят. Адреналинът можеше да подхранва енергията ми през тези късни часове, но денем едва се влачех. Често заспивах в каретите, когато пътувахме. Мистрес Кълпепър започна да настоява да си слагам крем за лице нощем заради тъмните кръгове под очите ми. А каквато енергия ми беше останала по време на светските събития, отиваше за търсене на сведения. Избягвах танцуването възможно най-много. Дори и да исках усилено да ухажвам някой мъж по време на празненство, изтощението сериозно потискаше обаянието и уменията ми да разговарям. Ухажорите ми се оттегляха — всички с изключение на един.

— Готова ли сте да го обявите официално?

Бях очаквала Корнелиус да ме намери на галасъбитието за Празника на цветята, само че не толкова бързо. Приех ръката му за един валс и залепих на лицето си любезна усмивка:

— Ще го направя… но не и преди края на сезона ми. Зад синята си кадифена маска Корнелиус примигна изненадано:

— Щом смятате да го направите, защо не се погрижите за това сега?

— Не искам това да се отрази зле на баща ви — или на мен. Знаете, че го харесвам много, и…

— Това е чудесно! Той също ви харесва — прекъсна ме Корнелиус. — Също и Лавиния. Всички ви харесваме. Виждате ли ей там?

Лавиния помаха развълнувано от една маса с напитки и закуски в далечния край на стаята. Тази вечер беше с по-къса рокля — творение от люляково кадифе, което почти изглеждаше ушито с вкус. Естествената й коса обаче беше покрита с висока като кула бяла перука, украсена с инкрустирана със скъпоценни камъни златна диадема. Подобен аксесоар за коса не беше нещо необичайно, но от начина, по който нейното улавяше светлината, почти се запитах дали е истинско, а не маскарадно.

— Прелестна е, както винаги — казах автоматично. — Но както ви казвах, чух клюки, които твърдяха, че се интересувам от баща ви само заради парите му, и никак няма да ми е приятно другите да смятат, че имам толкова ниско мнение за него или че е достатъчно наивен, за да се подлъже.