Среднощният диамант [bg]

— Лесна работа, а?

— Изненадващо, но да — признах. — Том каза, че ще е такава, но не му повярвах истински.

— Не би трябвало — каза тя. — Не се доверявай на никой мъж, който се усмихва твърде много или прави прекалено много комплименти. Все чувам, че си добра… но също и малко гнуслива.

— Не гнуслива. Просто не обичам да наранявам или да се възползвам от невинни хора.

— Тогава си сбъркала професията, ангелче. Но ако някога Том ти омръзне, ела да работиш за мен. — Тя подритна един от сандъците. — Да видим какво има в тези, става ли?

— Не мисля, че е редно — каза Малкия Том неспокойно. Джоана не му обърна внимание и извади от колана си

тежък ловен нож. Сряза печата на един сандък и отвори капака. Даже Малкия Том не можа да сдържи любопитството си и се наведе с нас да погледне.

— Прибори за хранене? — попита Джоана отвратено. — Хубаво, че тази вечер не беше рисковано. Никак нямаше да ми е приятно да ме застрелят заради един куп вилици.

Не само вилици. В сандъка имаше също лъжици, чинии и чаши.

— Струват ли нещо? — попитах.

— Направени са главно от калай и рог. Ножовете са железни, но всичко е с проста изработка. Той обикновено отмъква истинско сребро. — Тя се загледа замислено в другите лодки. — Ще кажа следното: със сигурност има много. Предполагам, че ако успее да продаде всичко, може да изкара доста пари. Но не е нещо, което бих взела. Номерът е да отмъкнем по-малко неща, които струват повече пари.

Когато пристигнахме обратно в скалистото заливче, групата се раздели. Том беше осигурил скрити каруци и коне и поръча на половината мъже да занесат сандъците в едно от неговите хранилища. Останалите се отправихме обратно към Кейп Триумф да си приберем заплащането.

— Няма Танцуващ бик тази вечер — подхвърли Илайджа весело. — Не държи там достатъчно пари, за да покрият тазвечерната задача. Отиваме в заведението на Моли. Тя се грижи за големите му пари.

— Сигурна съм, че няма нищо против — каза Джоана. — Тогава всички могат да играят и да ги изгубят на комар в заведението й.