Среднощният диамант [bg]

След като смених бляскавата си червена рокля с обсипаното със звезди наметало на лейди Авиел и маската в убит черен цвят, се отправих към мястото на явката, което Том ми беше съобщил. Обикновено той отсядаше в „Танцуващият бик“ или една от няколко други кръчми, които посещаваше често. Тази вечер ми беше казал да се срещна с него на един тих кръстопът южно от пределите на града.

Там открих него и десетима други мъже. Всички от обичайната тайфа на Том с изключение на Дженкс бяха там. Останалите, изглежда, бяха наети за нощта. Имаше и една жена. Моментално я разпознах като Джоана Стийл, една от малкото прочути жени пирати. Не работеше за Том, но беше поредната съюзница, която бе повикал за вечерта. Върху металносивата й коса беше завързана яркочервена кърпа за глава и Джоана ми намигна, когато ме видя. Мълвата твърдеше, че се била омъжвала за петима навлекли си позорна слава пиратски предводители — и че била убила всичките.

— Ще нападнем кораб, наречен Кралица Грейс — каза ни Том. — Тази вечер се охранява слабо заради празника, но носи голям товар. Затова ни трябват толкова много хора. Трябва да го разтоварим бързо и да се омитаме оттам. Екипажът не би трябвало да ни създаде неприятности. Малцината, които са там, вероятно са ядосани, че е трябвало да работят в нощта на празника, и не бих се изненадал, ако вече са нападнали рома. Обезвреждаме ги, натоварваме си лодките и надявам се, все още ще имаме време и сами да посетим празненствата в града. Някакви въпроси?

— Дали да чакаме още мъгла? — попита Андерс, „колегата“ на Том от Скарсия и същият, чиято кама бях наследила.

Том надзърна към водата. В по-голямата си част небето беше ясно, но над залива започваше да се стеле мокра мъгла.

— Не, докато стигнем там, вече сигурно ще е точно където я искаме.

Далече от кръстопътя, долу край един неразчистен участък от брега, открихме пет малки лодки да ни чакат в закътано скалисто заливче. Разпределихме се в тях и загребахме обратно към главното пристанище на Кейп Триумф, мястото, където спираха всички търговски кораби. Том нареди на лодките да се разпръснат, за да не бъдат засечени близо до брега, а после да излязат в гръб на големите едномачтови кораби.

— Тази мъгла е истински късмет — каза ми Том, докато плавахме. — Ще направи това още по-лесно, отколкото вече е. Някои може да кажат, че ангелите са искали това да се случи, така че не е нужно да се терзаеш от някоя от обичайните си морални дилеми.

— Знаеш, че не обичам да нараняваме хора, ако не се налага — особено извадили лош късмет моряци, които просто си вършат работата.

— Тогава нека се надяваме да са достатъчно пияни, че да са покорни, но не толкова, че да пробват някоя глупост. Ако това ти е от помощ — не искам тази нощ да бъде даден дори един изстрел. Звукът се носи над водата, а колкото по-малко внимание привличаме, толкова по-добре. — Огледа лодките с лека намръщена гримаса. — Няколко души по-малко сме, отколкото ми се ще. Един от хората ми не се е появявал от известно време. Братовчедите на Андерс щяха да помогнат, но чувам, че се забъркали в някаква неприятност със закона. Това е положението. Ако късметът ни сработи, тази група е всичко, което ни трябва.