![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Нарязана на ивици хартия?
Тя чу гласа на Дик Мински. Звучеше изплашено:
— Бихте ли си тръгнали веднага, доктор Ферами?
Джийни се извърна. Той излизаше иззад ъгъла на сградата, придружен от як мъж в полуполицейска униформа — от тази, която обикновено носеха хората от охраната.
Тя бързо се приближи към купчината чували.
Дик Мински изкрещя:
— Хей!
Боклукчиите втренчиха погледи в нея, но тя не им обърна внимание. Направи дупка в единия чувал, бръкна вътре и извади шепа от съдържанието.
В юмрука си държеше нарязана кафява хартия. Вдигна я до очите си и забеляза, че върху хартията е писано — на места с химикалка, а на други — на пишеща машина. Това бяха нарязани на ивици медицински картони.
Имаше само една причина да се извозват толкова много чували именно днес.
Те бяха унищожили картоните тази сутрин — само часове след нейното обаждане.
Джийни хвърли ивиците хартия на земята и се отдалечи. Един от боклукчиите нервно й се развика, но тя отново не му обърна внимание.
Вече нямаше никакво съмнение.
Приближи се до Дик Мински и се спря пред него с ръце на кръста. Беше я излъгал и затова бе толкова нервен.
— Тук има някаква срамна тайна, нали? — викна тя. — Нещо, което се опитвате да скриете, като унищожавате картоните?
Той бе ужасен.
— Разбира се, че не — успя все пак да смотолеви. — Между другото това предположение е обидно.
— Разбира се, че е — отвърна тя. Повече не можеше да сдържа гнева си и насочи към него свитата на тръба брошура на „Дженетико“, която още носеше. — Обаче това изследване е толкова важно за мен, че всеки, който се опита да ме излъже, ще бъде така добре обработен, че няма да разбере откъде му е дошло!
— Моля ви, вървете си!
Човекът от охраната я хвана за лакътя.
— Тръгвам си — каза тя. — Няма нужда да ме дърпате.
Той обаче не я пусна.
— Оттук, моля.
Човекът бе на средна възраст, с побеляла глава и бирено коремче. В това настроение Джийни не можеше да му позволи да я влачи. Тя стисна ръката му, с която той я държеше. Мускулите му отдолу бяха отпуснати.
— Пуснете ме, ако обичате — каза тя и увеличи натиска.
Ръцете й бяха яки и хватката й бе по-силна от тази на повечето мъже. Човекът се опита да я задържи, но болката бе твърде силна за него и той я пусна.
— Благодаря — каза тя.
После си тръгна.
Чувстваше се по-добре. Бе права да мисли, че в тази клиника има някаква следа. Усилията им да й попречат да научи каквото и да било бяха най-доброто потвърждение, че имат нечиста съвест. Разрешението на мистерията бе тук, в тази клиника. Но докъде щеше да я отведе това заключение?
Джийни отиде до колата си, но не се качи в нея. Беше вече два и половина, а тя не бе обядвала. Бе твърде развълнувана, за да яде, но една чаша кафе щеше да й се отрази добре. От другата страна на улицата имаше кафене — изглеждаше евтино и чисто. Тя пресече и влезе вътре.
Заплахата й, отправена към Дик Мински, бе празни думи — Джийни не можеше да му направи нищо. С това, че му се бе развикала, всъщност му помогна, като посочи, че знае за лъжата. Сега щяха да стоят нащрек.
С изключение на няколкото студенти, довършващи обяда си, кафенето бе празно. Докато чакаше, извади брошурата, която бе взела от фоайето, и зачете:
Клиника „Авънтайн“ е основана през 1972 година от „Дженетико Инк.“, като първи по рода си център за изследване и развитие на човешко оплождане по метода in vitro — това, което вестниците наричат „бебета в епруветка“.
И изведнъж всичко й стана ясно.
34.
Джейн Еделсброу бе вдовица на около петдесет години. Внушаваща респект, но разхвърляна жена, тя обикновено се обличаше в широки рокли в етнически стил. Притежаваше богат интелект, но никой не би го допуснал, съдейки по външния й вид. Берингтън не разбираше такава мода. След като си умен, мислеше той, защо трябва да се маскираш като идиот, обличайки се лошо? Всъщност в университета само той бе изключение със своята загриженост за външността си.
Днес Берингтън изглеждаше особено спретнат в морскосиньото си сако и бледокремав панталон. Той придирчиво се огледа в огледалото зад вратата, преди да излезе за срещата си с Джейн.
Запъти се към Стюдънт Юниън. Преподавателското тяло рядко се хранеше тук — Берингтън никога не бе влизал вътре, — но според бъбривата секретарка във факултета по физика, Джейн винаги обядвала там.