Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Минах покрай редиците на каменното войнство и никой, нито една от статуите дори не си и помисли да се раздвижи и да ме накълца на малки Гаретчета. Влизайки в следващата зала, спрях и си поех дъх. Изглеждаше, сякаш боговете са плеснали с ръце и са спрели времето в самия разгар на битката. Заученият строй се беше разпаднал, сега статуите на орки и елфи бяха размесени. Първите и Вторите се биеха помежду си из цялата зала. Скулптурната композиция на битката беше просто потресаваща.
Много елфи и орки вече лежаха на пода. Кой със стрела, стърчаща от отвора за очите или от процепите между доспехите, кой с разкъсана ризница, кой с копие в корема, кой с отрязана ръка, кой изгубил глава. Точно пред мен беше застинал орк, забиващ копие в елф, опитващ се да стане от земята. Малко по-нататък в ожесточена схватка се бяха сблъскали ятагани и с’кашове на двадесетина непримирими врагове. Вървях през замръзналата битка, заобикалях бойците и гледах.
Тук озъбен орк прикриваше с щит падналия си другар и не забелязваше, че елф, въоръжен с оркски топор, стои зад гърба му. Тук един Втори се опитваше да се задържи на седлото, а Първият беше хванал коня за юздата и вече замахваше да отреже с ятаган крака на ездача. Тук елф и орк, лежащи на пода, се бяха сплели в кълбо на смъртта и всеки от бойците се опитваше да удържи ръката на другия и в същото време да порази врага със своя кинжал.
Продължих нататък, забравил за предпазливостта, и гледах статуите като омагьосан. Чаках замръзналото време да се разтопи, чаках кога в пещерата ще се разнесе ревът, звънтенето на оръжията и крясъците на бойците.
Ето в самия център за залата малоброен отряд от Първи, направил с помощта на копия защита тип „таралеж“, се опитваше да удържи елфийски конници. Тук пък елфи бяха пуснали стрелите си в десетината нападащи ги орки и посягаха към колчаните си за нов смъртоносен дъжд. Шестима от Първите, въпреки своите ризници, вече лежаха на пода, но другите четирима, единият от които ранен със стрела в крака, продължаваха да тичат към враговете си. Интересно, ако битката беше истинска, дали щяха да успеят да стигнат до Вторите преди стрелците да дадат нов залп?
Продължих нататък.
Тук елф в отчаянието си се опитваше да се предпази с ръка от падащия върху него топор на озверял орк с нашивки на клана на Груунските ухорези.
Продължих нататък.
Елф с вдигнати нагоре ръце, отворените длани гледаха напред. Но той изобщо не мисли да се предава. Около елфа бяха натъркаляни множество орки, сякаш са дървета, повалени от особено силен ураган. Шаманът на елфите беше разпръснал отряда на Първите като зло куче, докопало котило слепи котенца.
Продължих нататък.
Орк, скрит зад щит, на който беше изобразена някаква митична птица, отблъскваше атаките на трима доста млади и много усърдни елфи. Четвъртият Втори вече се беше сбогувал с живота си, а петият с болезнена гримаса се опитваше да превърже пънчето, останало от дясната му ръка.
Продължих нататък.
Елф беше впил глиги в гърлото на орк.
Нататък…
Елф се опитваше да задържи вътрешностите си, изпаднали от разпорения му корем.
Нататък…
Орк разбиваше главата на елф с груба сопа.
Напред…
Елф от упор пускаше стрела в зазяпал се орк.
Нова картина…
Командири на Първите и Вторите бяха започнали дуел с копия, а наоколо, забравили за враждата, стояха елфи и орки и гледаха битката. Тук пък елф държеше един Първи за косата и замахваше със с’каша, за да му отреже главата. Друг елф лежеше, притиснат от собствения си кон, а ръката му беше извита под неестествен ъгъл. Друг орк, застанал сам в сенките, се целеше с лък в командира на един от елфийските отряди.
Продължих нататък. Като безтегловно перце се носех между фигурите, промъквах се под така и незабили се копия и така и неотпуснали се мечове.