Виелица на сенките [bg]

Наистина не знаех кой от милордите стихоплетци е прав и чий стих е по-верен. Във всеки случай, както първата, така и втората версия на стиха открито предупреждаваше, че ако забравиш за предпазливостта, може внезапно да се сбогуваш с главата си.

Никой не се опита да отвори вратата след мен. Явно за момента нищо не ме заплашваше, така че я открехнах малко и надникнах в залата. Нищо не се беше променило. Орките и елфите продължаваха да си стоят покрай стените и само се гледаха едни други. Осмелих се да вляза вътре и от безопасно разстояние започнах да изучавам фигурите. И установих, че това бяха скулптури на воини. Направени в реални размери, всички в брони и с оръжия. Изглеждаха така, все едно още няколко секунди — и статуите ще оживеят и ще се нахвърлят едни на други.

Колоните, издигащи се през средата на залата, излъчваха сребриста светлина, но в близост до стените властваше плътна сянка, и от това повечето статуи изглеждаха зловещо. Спомняйки си, че в Храд Спайн понякога оживяваха неща, които не бива да оживяват, аз тръгнах през залата с максимална предпазливост. Проблемът беше, че центърът на залата беше прекалено осветен и да мина оттам щеше да е върхът на глупостта, а ако се движа в сенките, ще трябва да мина много близо до орките или елфите. Не ме напускаше съвсем разумната мисъл: как тогава да оцелея? В крайна сметка избрах втория вариант. Щом в стиха се препоръчва, че трябва да се върви в сенките и да не се излиза на светло, значи така и ще направя. Избрах страната на елфите (тези момчета нямаха почти никакви копия в ръцете си, тоест щях да имам повече място за маневри).

В огромната зала имаше поне няколко хиляди статуи. Някой прекалено усърден беше успял да напъха цяла армия. Трябва ли да споменавам, че фигурите не бяха еднакви и изобщо не си приличаха. Всеки елф си имаше собствено лице, собствена поза, броня и оръжие. Отначало ми се стори, че скулптурите стоят хаотично и едва след известно време стана ясно, че това е строй. Сложен и същевременно много ефективен. Отпред бяха елфи в тежки брони, с много широки с’кашове, прикрепени на дълги дървени дръжки, зад тях стояха стрелци с леки брони. Зад стрелците имаше три реда мечоносци с пътечки между тях, за да могат стрелците в случай на нужда да има къде да отстъпят. С вдигнати копия и прикрити зад тежки продълговати щитове, срещу елфите бяха застинали орките. Те също имаха стрелци, мечоносци и момчета с мощни двуръчни топори. Нали ви казах — цяла армия.