Детето на нощта [bg]

Хирад добре знаеше къде е затворът на град Арлън. Преди много години бе прекарал там нощта след сбиване в кръчма до Площада на столетието. Отупа лесно противника, но часовете на нара във вонящата килия не си струваха няколкото синини.

Малко след полунощ нахълта вихрено в града покрай страж, който отвори уста да кресне ядосано, но зърна вълците, отско­чи далеч встрани и извика на някого да съобщи на графа.

- Позакъснял си - промърмори варваринът и препусна в галоп по улиците с къщи на богати търговци към Соления квартал.

Наоколо беше тихо, само тук-там залитаха доскорошни кли­енти на вече затворени пивници.

Хирад дръпна юздите на коня през входа на затвора. Тумбестото каменно здание бе свряно между складове, а зарешетените прозорчета на килиите гледаха към вътрешния двор, къ­дето се разтъпкваха затворниците с по-дълги присъди.

Вързаните отвън три коня отчаяно се дърпаха и цвилеха ехтя­що в безпомощни усилия да избягат от тичащите към тях вълци.

Хирад нямаше време за излишни разправии.

- Троун! - извика оглушително, скочи от седлото и извади меча си.

Върколакът май го разбра и възпря глутницата с вой. Всич­ки вълци се скупчиха около него и се вторачиха в човека.

- Време е да се поразкършим - изръмжа варваринът и зак­рачи към вратата, която тъкмо се отваряше.

В светлината, откроила мръсния калдъръм, застана страж.

- Давам ти една възможност - каза му Хирад. - Искам да пуснеш Гарваните. Веднага.

- Не мога - отказа мъжът отсреща и вдигна меча си срещу него.

- Твоя си работа.

Варваринът скочи към него и замахна нагоре и надясно, ос­трието му беше отбито уверено сред рояк искри. Стражът лов­ко отстъпи назад, явно беше опитен боец.