Парижка вендета [bg]

Пръстите на лявата му ръка се вкопчиха във външния ръб, а дясната остана вкопчена в задкрилките. Периферното му зрение улови очертанията на хеликоптера, който се снижаваше за по-добра видимост. Успя да отвори вратата срещу вятъра, но се оказа, че пантите й позволяват да се разтвори само на деветдесет градуса. Отворът беше твърде малък, за да успее да се промуши вътре.

Оставаше само един начин. Малоун сграбчи дръжката на вратата с две ръце. Тялото му се люшна напред в момента, в който течението натисна вратата. Парашутът му се блъсна в корпуса, а гърбът му се оказа заклещен на долния ръб. Но ръцете му останаха вкопчени в дръжката. Бавно и с цената на огромни усилия десният му крак се прехвърли през ръба, после тялото му се сви на кълбо и се претърколи в кабината. За късмет пилотската седалка беше издърпана максимално назад. Той затръшна вратата и изпусна въздишка на облекчение.

Щурвалът продължаваше ритмичното си движение наляво и надясно.

Индикаторът за посоката на движение на арматурното табло показваше, че самолетът продължава да лети на северозапад. Управлението явно се осъществяваше от снабден с подробна летателна карта джипиес, свързан с автопилота. Но след кратък оглед на инструментите пред себе си Малоун установи, че автопилотът е изключен. Странно. Много странно.

Някакво движение вляво го накара да извърне глава. Хеликоптерът беше заел позиция само на метър-два от края на крилото. На стъклото на пасажерската кабина беше залепен лист с едро изписани цифри. До него Стефани докосваше шлемофона на главата си, а след това сочеше цифрите. Той разбра. Радиостанцията на чесната беше отдясно на арматурното табло. Включи я и бързо набра честотата, изписана на листа. После смъкна вълнената шапка от главата си и си сложи слушалките.

— Този самолет е претъпкан с експлозиви.

— Точно това исках да чуя — мрачно отвърна Стефани.

— Дайте да го приземим — обади се президентът Даниълс.

— Автопилотът е изключен, но…

В този момент чесната изведнъж се люшна надясно. Това не беше корекция, а пълна промяна в курса. Щурвалът зае крайно предно положение, после се върна обратно. Педалите работеха сами, а лостът за управление предприе маневра за стръмно набиране на височина.

След още един остър завой джипиесът показа промяна на курса в западна посока. Височината на полета достигна 2700 метра, а скоростта се закова малко над сто възела.

— Какво става? — попита Стефани.

— Това нещо е изключително интелигентно — изръмжа Малоун. — Току-що направи завой на шейсет градуса.

— Французите са изчислили курса ти, Котън — обади се Даниълс. — Летиш право към „Инвалидите“.

Не, не е вярно, поклати глава Малоун. Французите нещо бъркат. Припомняйки си какво беше изпаднало от онази пазарска торбичка снощи, той вече беше открил крайната дестинация. Наведе се и се взря през предното стъкло. В далечината смътно се очертаваше истинската мишена.