Нови римски разкази [bg]

На тяхната барака и направиха и хубав стобор от бъзови храсти. Но канавката за мръсните и другите води със сапунена пяна, купищата стари дрехи и обувки, подгизнали от влага и мухъл, пробитото нощно гърне, в което расте дива мента, бебешките пелени, проснати да съхнат на опъната тел, счупената чиния снежнобял порцелан не ги сложиха. И как биха могли? Животът ги слага, киното не може. Че как да пресъздаде розовата мазилка на бараките, потъмняла и олющена, с надписите „Не на войната. Да живее Сталин. Долу германците!“, които благодарение на дъжда бледнеят по стените като мастило върху попивателна хартия? Тяхната къщичка я натъпкаха с обичайната мебел: брачно легло и легло за децата, скрин с икони, два сламени стола и други подобни. Но те стояха там без живот като в магазин втора ръка; отдалеч се виждаше, че никой не спи в онези легла, че скринът е празен, че пред иконите никой не се моли. А миризмата на бараките, говоря за единственото ястие в дневното меню, чорба или спагети със сос, примесена с миризмата на съня, на мръсните дрехи и на цигарите, тази миризма как да я възпроизведат? Увлякох се, забравих, че киното няма миризма.

За да бъде по-истински филмът, наеха дори някои момчета от Гордиани и само едно момиче. Момчетата ги избраха сред най-яките, макар ако трябва да кажем истината, поради недохранването в предградието кльощавите се срещаха по-често от атлетите. А сред жените избраха Джулия, тя - не защото беше моя годеница - бе най-красивата от всички, истинско изключение. Не че в предградието липсват хубави момичета, но те работят и не се поддържат, тяхната хубост повече се усеща, отколкото се вижда. Докато Джулия беше единствена дъщеря на майка вдовица, майка и умираше за нея и не я лишаваше от нищо. Джулия беше истинска госпожица: висока и изправена, с гладко лице, грижливо поддържани ръце. Голямата разлика между нея и другите момичета бяха косите и и не само защото бяха червени - рядкост в Гордиани, но и ги поддържаше винаги чисти, обемни, леки, светли, за разлика от другарките си, които ходеха несресани и мръсни. Джулия се грижеше за косите си: често, като минавах покрай тяхната барака, я виждах как си ги сресва пред прозореца, в профил, заета и погълната, все едно котка си чисти козината. Сега, повтарям, защо ще изберат Джулия за момиче, типично за предградието? То е същото, като да снимат сливовото дръвче срещу бараката и през пролетта, когато е отрупано с цвят, сякаш е типично за Гордиани. Нали освен това дръвче в Гордиани няма никакво друго - всички го знаят и някои пленници от войната казват, че предградието си прилича като две капки вода с концентрационен лагер, с единствената разлика, че той е по-чист.