Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
По–внимателният анализ обаче сочи, че мюсюлманската система на военно робство възниква не в резултат на някакъв религиозен императив, а като решение на проблема за държавното строителство в контекста на подчертано племенни общества. Военното робство е изобретено в арабската династия на Абасидите, тъй като нейните управници установили, че не могат да разчитат на племенно организирани войски за защитата на империята. Масовото набиране на новобранци от племената за светкавични завоевания се осъществявало бързо; обединени и въодушевени от новата ислямска религия, те успели да прегазят голяма част от Близкия изток и Южното Средиземноморие. Но, както вече видяхме, в Китай, Индия и Европа държавната организация измества племенната, тъй като чрез нея не може да се осъществи продължителна колективна дейност. Племенните общества са егалитарни, базирани на консенсус и неуправляеми; те имат големи затруднения при защитата на дадена територия за продължителен период от време и са разтърсвани от вътрешни несъгласия и раздори.
Системата на военно робство възниква като блестящо средство за изграждането на силна държавна институция в рамките на едно от най – племенните общества на земята. Тя е толкова успешна като средство за съсредоточаване и укрепване на държавната власт, че според философа Ибн Халдун утвърждава самия ислям като водеща световна религия.
Пророкът Мохамед е роден в племето на курайшите в неконтролиран от държава регион в Западна Арабия. Както отбелязах в глава 5, той използва комбинация от обществен договор, сила и собствения си харизматичен авторитет, за да обедини най–напред спорещите племена на Медина, а след това тези на Мека и други околни градове в общество на държавно ниво. Ученията на Пророка са в известен смисъл преднамерено антиплеменни, доколкото провъзгласяват съществуването на универсална умма, или общност от вярващи, чиято главна лоялност е към Бога и Божието слово, а не към племето. Това идеологическо развитие е от решаващо значение за възникването на всеобщ колективизъм и взаимно доверие в рамките на едно сегментирано и разтърсвано от вътрешни раздори общество.
Но запазването на политическо разбирателство винаги е било трудно постижимо в контекста на арабския трибализъм. Този проблем излиза на преден план веднага след смъртта на Мохамед през 632 г. Харизматичният авторитет на Пророка бил достатъчен, за да крепи създадената от него форма на управление, която отново е заплашена от разцепление на съставните си части, а именно курайшите в Мека, ансарите или „помощниците" от Медина и другите приели исляма племена. Единствено с ловки политически ходове един от съратниците на Мохамед успява да убеди племената да приемат Абу Бакр за първи халиф или наследник. Освен всичко друго Абу Бакр бил специалист по племенно родословие и използвал знанията си за племенната политика, за да спечели консенсус в подкрепа на своето управление.
При управлението на първите трима халифи – Абу Бакр [632–634), Омар (634–644) и Осман (644–656), мюсюлманската империя се разширява със смайваща скорост, включвайки целия Арабски полуостров и големи части от това, което днес са Ливан, Сирия, Ирак, Иран и Египет. Най – фрапиращата победа е над персийската Сасанидска империя в битката при Кадезия, която е отпразнувана като голямо събитие от Саддам Хюсеин по време на войната между Ирак и Иран през 80–те години на XX в. След създаването на династията на Омаядите в Дамаск през 661 г. експанзията продължава с по–нататъшни завоевания в Северна Африка, Мала Азия, Синд[72] и Централна Азия. През 711 г. арабските армии достигат и завладяват Испания; те продължават своите завоевания на север от Пиренеите, докато най–накрая са спрени във Франция от Карл Мартел в битката при Поатие през 732 г.
Въпреки че арабските племена имат религиозни мотиви, икономическите стимули и тук са от решаващо значение, тъй като завладяването на богати, отдавна уседнали аграрни общества им носи огромни количества земя, роби, жени, коне и движимо имущество. Основният управленски проблем е този на всички чисто грабителски номади: разделянето на плячката по начин, който да не доведе до битки за дялове между отделните племена. Движимата плячка обикновено се разделя на самото място, като една пета се запазва за халифа и се изпраща в Медина. Свободната земя в завладените територии се поема като държавна земя под контрола на халифа, макар че голяма част от нея се озовава в ръцете на различни племена, участвали във военната кампания.