Светлина в пукнатините [bg]

— Искате да кажете, че вие не сте готов — намеси се Никол. — Какво чакате?

— Няма да имаме втори шанс — тросна се Жером. — Когато съм оперирал пациенти, никога не съм си казвал: "Е, ако прецакам работата, винаги мога да опитам отново". Не. Един опит и това е всичко. Трябва да сме сигурни, че сме добре подготвени.

— Подготвени сме — настоя Никол. — Няма какво повече да се случи. Няма да пристигне още оборудване. Или още помощ. Имате всичко, което е възможно да имате. Това е.

— Защо сте толкова нетърпелива? — попита Жером.

— А вие защо не сте? — контрира го младата полицайка.

— Достатъчно — прекъсна ги Гамаш. — С какво можем да ти помогнем, Жером? От какво имаш нужда?

— Искам да знам всичко за оборудването, което е донесла. — Хвърли поглед към Никол, която седеше с ръце, скръстени пред гърдите. — Защо са ни два компютъра?

— Единият е за мен — отвърна Никол. Реши да им говори така, сякаш говореше на Хенри. — Ще криптирам канала, който ще използваме за достъп до мрежата на Sûreté. Ако някой засече сигнала ви, ще трябва първо да разбие шифровката. Това ще ни спечели време.

Последната част я разбраха всички, дори и Хенри, но трябваше да помислят още върху частта с криптирането.

— Искате да кажете — заговори Терез, докато бавно се ориентираше в техническия жаргон, — че когато Жером напише нещо на клавиатурата, то се преобразува в код? А след това този код се шифрира чрез разместване на символите?

— Точно така — кимна Никол. — И всичко това се случва още преди сигналът да напусне помещението.

Младата жена замълча и обгърна тялото си още по-плътно с ръце, все едно бяха стоманени обръчи.

— Какво има? — попита Гамаш.

— Въпреки това ще ви открият. — Никол говореше тихо. Гласът й не звучеше победоносно. — Моите програми само ще ги затруднят да ви видят, но няма да ви скрият напълно. Знаят какво правят. Ще ни намерят.

На главния инспектор не му убягна мигновеното преминаване от "ви" към "ни". Толкова значими мигновения не се срещаха често.

— Ще разберат ли кои сме? — поинтересува се Гамаш.

Забеляза как се отпуска хватката на менгемето, в която младата полицайка бе притиснала гърдите си. Жената се наведе леко напред.

— Интересен въпрос. Умишлено се спрях на криптиране, което на пръв поглед е тромаво и простовато.

— Умишлено? — Жером не звучеше убеден, че го е направила нарочно. — Защо бихте използвали такова криптиране? Не ни трябва нищо "тромаво", за бога! Трябва ни най-доброто, което съществува.

Закръгленият мъж погледна към Гамаш и главният инспектор зърна в очите му лека паника.

Никол мълчеше — или най-сетне бе проумяла огромната сила на мълчанието, или се бе засегнала. Гамаш подозираше, че е второто, но това му даде време да се замисли върху уместния въпрос на Жером.

Защо трябваше да изглежда простовато?

— За да ги заблудим — каза детективът накрая и се обърна към нацупеното личице. — Може да ни засекат, но така е по-вероятно да не ни вземат сериозно.