Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Елиът бе спрял да говори. Прокашля се – може би и той виждаше нещо подобно. Кат не можеше да си представи какво му бе струвало да посети това място, където толкова много жени са станали жертви на подобно насилие и несправедливост.

След малко Елиът продължи.

— След като посетих Равенсбрюк, идеята да напиша за жените, които са били затворени зад стените на лагера, се превърна в моя лична мисия. Използвах оскъдните архивни материали на Вера Аткинс. За жалост, тя държала повечето данни в паметта си, а не на хартия, но била единствената, която се опитала да открие изчезналите. И дори и тя не могла да си издейства разрешение да отиде в Германия за своето разследване чак до декември 1945 година – месеци след като войната приключила. Толкова много информация била загубена в периода между края на войната и нейното отиване в Германия. За щастие, успях да разговарям с няколко жени, които са били затворени в Равенсбрюк – повечето от тях вече са починали, така че е трудно да се получат сведения от първа ръка. Отначало те отричаха да са били там. След това започваха да ме молят да пиша за нещо друго. Всички те казаха, че Равенсбрюк бил прекалено ужасно място, за да се пише за него.

Прекалено ужасно. О, Господи.

— И баба ми е била там – гласът на Кат бе изтънял като стогодишен муселин.

Елиът кимна и Кат положи усилие да не се разплаче. Марго имаше нужда от нейната сила, не от сълзите й.

— Марго Журдан, заедно със своето бебе, била спасена през април 1945 година, когато комендантът на лагера пуснал представители на швейцарския Червен кръст в Равенсбрюк – каза Елиът. – Това било почти година след като Марго била затворена там. Червеният кръст успял да отведе някои от френските затворнички на свобода. Тъй като била родена във Франция, Марго и бебето, което родила в лагера, му били предадени.

Кат се опита да си представи дете в мястото, което бе описал Елиът, и не успя. Спомни си ражданията на Лизбет и Дейзи. И двете се бяха родили в болница, в присъствието на акушерки и лекари, заобиколени от запалени благоуханни етерични свещи, при пълна чистота и стерилност и при наличието на цялата медицинска апаратура, необходима, в случай че нещо се обърка. Разполагаше със самостоятелна стая с двойно легло и Пол бе прекарал при нея една-две нощи.

— Вера Аткинс е документирала посещението си при Марго Журдан във Франция през юли 1945 година. – Елиът целуна Кат по главата, но се загледа през прозореца и Кат беше сигурна, че вижда онова, което бе прочел за баба й, а не гледката навън. След това сведе поглед към Кат със съчувствие в очите.

— Подобно на останалите жени от Равенсбрюк, с които Вера се срещнала по онова време, Марго била ужасно променена – продължи Елиът. – Вера е написала, че според нея Марго тежала около трийсет и осем килограма. Главата й била обръсната в лагера и скорбутът и други… неща… оставили рани по цялото й тяло. Но онова, което трябва да помниш, Кат, е, че макар да била затворена в лагер, построен с единствената цел да се сломи духът и след това да се унищожи тялото, Марго излязла от Равенсбрюк жива. Сто и трийсет хиляди жени преминали през Равенсбрюк. Повече от деветдесет хиляди загинали. Но не и Марго.