Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Двамата стояха близо до гърба на окования дракон, където Ириди продължаваше да се бори с един от останалите кристали. Ром пазеше гърба й, отблъсквайки двама скардини, чиито страх от гнева на Синестра явно бе по-голям от страха им от драконите. Жрицата изглеждаше изтощена… и с основание. Тя бе стояла там не повече от няколко секунди, а беше успяла да постигне много повече от преди. Даргонакс се отърси от ефекта на заклинанието. Поглъщача изгледа злобно не Зераку, а Ириди.
— Какво имаме тук? Още енергийна храна?
Дренаята можеше да се измъкне по време на атаката на Зераку, но беше предпочела да остане и да довърши задачата си. Тя се обърна към Даргонакс и се подготви да му се противопостави, което само разсмя бегемота. Тя вдигна жезъла си, а той издиша към нея. Освободеният пръстен от червена енергия я удари и изхвърли назад. Тя се блъсна в камъните близо до последната нишка и повече не помръдна.
Зераку нададе гневен рев, който накара дори Даргонакс да се спре за миг. Спасителката му бе атакувана. Единственото същество, което беше повярвало в спасението му, лежеше, сякаш бе мъртво. Зераку изля яростта си. Това дребно същество беше показало повече качества от него самия. Тя бе останала там, откъдето той най-вероятно би избягал. Етерният дракон потъна в срам.
Той се опита да се освободи и да атакува Даргонакс с цялата си магия… и този път останалите нишки не можеха да го задържат. С огромна радост той усети как се късат. Най-накрая Зераку беше свободен, но не се подвоуми. Той не се страхуваше от по-големия дракон, чийто размери и относителна плътност го правеха още по-лесна мишена в съзнанието на етерния дракон. Той полетя, готов да се изправи срещу врага си.
— Гнусна твар! — изрева той към Даргонакс. — Лесно нараняваш по-малките, както правех някога и аз, но Зераку не е малък! Зераку ще те научи, че те струват повече дори от теб и мен! Много повече!
Колкото и слаб да изглеждаше преди, сега Зераку беше самата могъща ярост. Навсякъде около Даргонакс проблеснаха светкавици, които накараха сепнатия сумрачен дракон да отстъпи. Стените се разтресоха и за своя огромна изненада, създанието на Синестра се строполи с тях… а етерният дракон разбра какво означава да се биеш за някого, а не само за себе си.
Но докато Даргонакс беше зает, Синестра не беше. Разярена от гледката пред очите си, тя нададе вой. Устата й се изкриви, като устата на влечуго. Една от ноктестите й ръце се протегна към дренаята… Ронин насочи цялата си воля, за да изгради щит между Ириди и идващото заклинание. Когато силата на черния дракон стигна до него, тя разтърси магьосника, сякаш той бе целта й.
Ронин изрева, но не отстъпи дори когато Синестра продължи атаката си. В този миг жрицата се размърда. Тя успя да се повдигне… Но докато Ириди се изправяше, Ронин забеляза нова опасност до нея. Един драконид се беше появил от тунелите и в ръката си държеше малко оръжие, наподобяващо арбалет. Оръжие, което беше насочено към гърба на жрицата.
Ронин щеше да я предупреди, но тогава от нищото се появи чудовищна черна лапа и го запрати към стената. Един раптор скочи да го защити и получи удар в челюстите от огромния абаносов дракон… абаносов дракон, с ужасяващи белези от изгаряне по едната страна на лицето си. Истинската Синестра изплю остатъците от влечугото и изгледа гневно Ронин.
— Прекалено е жилесто… предпочитам нещо по-крехко… като теб…
Тя се наведе, за да погълне Ронин… но изведнъж се извърна, изръмжа бясно… и изчезна.
Крас спря за миг.
— Какво има? — попита Верееса.
— Калек, тръгвай с нея напред!
Младият дракон се намръщи.
— Ако ти…
— Прави, каквото ти казвам!
Калек млъкна. След малко кимна и се обърна към Верееса:
— По-добре да го послушаме.
Рейнджърът погледна Крас.
— Връщаш се там, откъдето дойдохме… защо?
Вместо да отговори, драконът-магьосник стисна зъби… и изчезна. Висшата елфа се обърна към Калек.
— Знам колко му коства това! И двамата не сте достатъчно силни, за да се телепортирате! Не и в Грим Батол! Защо се връща…
— Защото трябва… както и ние трябва да побързаме! — Калек я изгледа отблизо. — Цялото зло на Грим Батол е достигнало точка на кипене…
Понеже не можеше да направи нищо друго и понеже се опасяваше, че Ронин е някъде там, в центъра на всичко, рейнджърът неохотно кимна. Но докато вървеше до Калек, Верееса не можеше да не си представи защо Крас бе рискувал толкова много… представи си и потръпна.