Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Томас Буденброк се обърна, отиде до прозореца и загледа — с ръце на гърба и усмивка на интелигентното си лице — слабо осветената, забулена от дъжда готическа фасада на кметството отсреща.
Поради естеството на нещата службата и титлата на кралски нидерландски консул, които Томас веднага след смъртта на баща си можеше да вземе за себе си, преминаха сега към него. Тони Грюнлих изпитваше безмерна гордост, че извитата отгоре табела с лъвове, гербове и корона се виждаше сега отново над вратата на тяхната къща на „Менгщрасе“, точно под девиза „Dominus providebit“.
Веднага след като приключи тая работа, през месец юни същата година, младият консул потегли на път — замина по търговски работи за Амстердам, без сам да знае колко време ще се бави там.
ГЛАВА ПЕТА
Смъртните случаи обикновено създават настроения, които обръщат човешкия дух към небето, ето защо никой не се учуди, че след смъртта на съпруга й от устата на консулша Буденброк сегиз-тогиз излизаха твърде религиозни изрази, които по-рано никой не беше чувал от нея.
Скоро обаче всички видяха, че това не беше нещо временно, и из града бързо се узна фактът, че консулшата е решила да тачи паметта на покойника по един особен начин: тя, която през последните години на живота му и откак сама старееше, бе симпатизирала на религиозните му наклонности, сега възприе напълно неговия благочестив мироглед.
Тя се стремеше да изпълни голямата къща с духа на покойника, с оная кротка и сериозна набожност, която не изключваше известна достолепна ведрина на сърцето. Утринните и вечерни молебствия бяха продължени в по-широк размер. Семейството се събираше в трапезарията, а прислугата в колонната зала, консулшата или Клара прочитаха някой откъс от голямата семейна библия с огромни букви, след което консулшата посвирваше на хармониума, а останалите изпяваха две-три строфи от сбирката с църковни песни. Често на мястото на библията се появяваше някоя проповедническа или назидателна книга с черна подвързия и златен обрез — „Съкровищница“, „Псалтир“, „Часослов“, „Утринни звуци“ и „Поклоннишки посох“, в къщи имаше безброй такива книги и тяхната неотменна нежност спрямо сладкия, блажен младенец Исус действуваше донякъде противно.
Кристиан не се вестяваше често на тия молебствия. Томас намери сгоден случай да възрази много внимателно и отчасти шеговито срещу същите, но неговото възражение биде отбито с кротост и достолепие. Що се касаеше до мадам Грюнлих, тя за жалост не се държеше винаги напълно коректно. Една заран — точно по това време у Буденброкови гостуваше проповедник от друг град — трябваше да пеят по една тържествена, дълбоко благочестива и съкровена мелодия следните думи:
Госпожа Грюнлих бе така смазана вътрешно, че захвърли книгата и напусна залата.
Сама консулшата обаче изискваше от себе си много повече, отколкото от децата си. Тя устрои например неделно училище. Всяка неделя преди пладне на „Менгщрасе“ позвъняваха цял рояк момиченца от основното училище: Стине Фос, която живееше до градската стена, Мике Щут от „Глокенгисерщрасе“ и Фике Снут от Трава или Клайне Грьопелгрубе, или Енгелсвиш с пшеничнорусите коси, пригладени с вода; те минаваха през големия пруст и се събираха отзад в светлата градинска стая, която от дълго време вече не се използуваше за кантора, там бяха наредени чинове и консулша Буденброк, по баща Крьогер, в рокля от тежък черен атлаз, с бяло достолепно лице и двойно по-бяло дантелено боне на главата, седеше срещу тях зад една масичка, на която имаше чаша подсладена вода, и в продължение на един час ги занимаваше с катехизиса.