За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XVI
Предпазни мерки, които трябва да се вземат при умереното управление
Опасността от многото роби в държавата с умерено управление може да се избегне чрез едно хуманно отношение към робите. Хората привикват към всичко, дори към робството, стига господарят да не е по-суров от самото робство. Атиняните са се отнасяли към своите роби с голяма доброта; затова робите, които са разтърсвали лакедемонската държава, не са смущавали атинската.
Първите римляни също не са били смущавани от своите роби. Но след като те загубили спрямо тях всички свои човешки чувства, възникнали онези граждански войни, които са били сравнявани с пуническите.
Народите с прости нрави, които сами са се привързали към труда, се отнасят към своите роби много по-меко, отколкото народите, които са се отказали да работят. Първите римляни са живеели, работели и са се хранели заедно с робите си; към тях те са се отнасяли много кротко и справедливо; най-жестокото наказание, което са определяли на робите, било да минат те покрай съседите си с чаталесто дърво на врата. Нравите са били достатъчни за поддържане верността на робите; от закони не е имало нужда.
Но когато римляните се въздигат и робите им стават вече не сътрудници в работата, а оръдия за разкош и тщеславие, нравите им минават в упадък и възниква нуждата от закони. Необходими били даже много сурови закони за безопасността на тия жестоки господари, които живеели сред своите роби като сред врагове.
Създава се Силаниевият сенат-консулт, създават се и други закони, според които, ако бъде убит някой господар, всички роби под неговия покрив или на разстояние от неговия дом, докъдето се чува човешки глас, биват наказвани със смърт. Онези, които при такъв случай са укривали някой роб с цел да го спасят, са бивали наказвани като убийци. Наказван бил дори робът, който е убил господаря си по негова заповед или който не е попречил на господаря си да се самоубие. Ако господарят бивал убит по време на пътуване, на смърт бивали предавани и робите, които оставали при него, и робите, които избягвали. Всички тия закони се прилагали дори към хора, чиято невинност бивала доказвана; те са имали за цел да внушат на робите благоговейна почит към техния господар. Създадени са били не от гражданското управление, а от порока или от несъвършенството на гражданското управление.
Нещастие за управлението е, когато управляващите са принудени да създават такива жестоки закони. Когато подчинението стане непоносимо, властта по неволя засилва наказанието за неподчинение или пък започва да се съмнява във верността на поданиците. Благоразумният законодател се стреми да избегне превръщането на злото в жесток законодател. У римляните робите не са имали доверие в законите, защото законите не са имали доверие в тях.
Глава XVII
Уреждане на отношенията между господаря и робите
Длъжностните лица трябва да бдят за това робът да има храна и облекло; това трябва да бъде уредено със закон.
Законите следва да отделят внимание и грижи за робите, когато те са болни или стари. Клавдий е заповядал, ако робите бъдат изоставени от своя господар по време на боледуването им, те да бъдат освобождавани, ако оздравеят. Този закон им е осигурил свобода; но би трябвало той да им осигури и живот.
Когато законът даде право на господаря да лиши своя роб от живот, това е право, което той е длъжен да ползува като съдия, а не като господар; законът трябва да предвижда някои формалности, които биха отстранили всяка възможност за насилия.
Когато в Рим било забранено на бащите да убиват децата си, съдиите започнали да налагат такива наказания, каквито само един баща би желал да наложи. Би било разумно тази практика в отношенията между господаря и робите да бъде въведена в страни, където господарите имат право над живота и смъртта на робите.
Законът на Моисей е бил много суров: «Ако някой удари своя роб и робът умре в ръцете му, да бъде наказан; но ако робът един или два дена след това остане жив, наказание не следва, тъй като робът — това са неговите пари.» Що за народ, у който гражданският закон се разминава със закона на природата!