Човек без куче [bg]

Кристофер се възхити с каква вещина говори свещеникът. Отдясно майка му изхлипа, а отляво от гърлото на баба му се изтръгна нещо средно между хълцане и оригване. Още като я видя да излиза от колата пред църквата, Розмари му се стори неадекватна и Кристофер се чудеше дали не си е изгубила разсъдъка. Вървеше с полуотворена уста и кръстосани очи. Дядо му се принуди хем да я поддържа, за да не падне, хем да я пришпорва да върви.

— Как си, маменце? — попита леля му Кристина, а баба Розмари смотолеви нещо от рода:

— Той винаги пишеше най-много великденски картички и имаше толкова хубави коленца.

Ако Кристофер я чу правилно.

Баба му явно бе прекалила с успокоителните. Хубави коленца?

Колкото и да се мъчеше да задържи мислите си върху баба си, свещеника, Бени Бюрлинг и вуйчо Роберт, Кристофер не успя. Хенрик се промъкна през дясното му ухо и след като се намести, запълни всички кътчета. Както обикновено.

— Здрасти — поздрави Хенрик. — Пак съм в главата ти.

— Благодаря, че ми каза — малко иронично отвърна Кристофер.

— Дано не възразяваш.

— Не, не. Защо да възразявам?

— Все пак съм ти брат.

— Да, мой брат си.

— Братята трябва да се подкрепят.

— Така е, Хенрик.

— В живота и в смъртта.

— Знам. Ще те питам нещо, Хенрик.

— Питай, братко.

— Жив ли си, или си мъртъв?

— Хубав въпрос.

— А какъв е отговорът?

— Труден. Не е никак лесно да разберем.

— Не може да не знаеш дали си жив, или мъртъв.

— Сигурно. Ти как си, Кристофер?

— Все ми е едно как съм. Ако ще влизаш в главата ми и ще стоиш там, искам да ми кажеш истината.

— Истината?

— Дали си жив.

— Разбирам, че искаш да знаеш, но за жалост не мога да ти отговоря.

— Защо? Мама ще полудее, татко също едва издържа. Ако поне разберат какво се е случило с теб…

— Разбирам те, Кристофер — прекъсна го Хенрик. — И ме боли, задето страдате. Но вече се опитах да ти обясня: безсилен съм пред условията в сегашната ситуация…

— Сегашната ситуация ли? — Лекото раздразнение на Кристофер премина в гняв. — Какви ги дрънкаш! Тази ситуация продължава от месеци! Ако искаш да знаеш, и аз се намирам на ръба. Става все по-зле. Успехът ми в училище пада непрекъснато, всяка седмица пия алкохол, а и ти ме изморяваш и натъжаваш с постоянните си набези. Вече едва изд…

— Прощавай, братко, но няма къде другаде да ида.

— Какво?

— Мога да стоя само в главата ти — обясни търпеливо Хенрик с тъга в гласа.

— Защо?

Хенрик въздъхна.

— Защото мислите на мама са изцяло заети с Роберт, баба не е на себе си, в главата й няма място дори за пощенска марка, а татко плува във водовъртеж. Дръж го под око, Кристофер. В главата на Кристина пък не мога да вляза — затворено е, както винаги. Дядо… за дядо няма смисъл да говорим. Той пак плещи нещо на испански…

— Защо казваш, че главата на леля е затворена?