Човек без куче [bg]

Въпрос номер две: кой е другият убит? Има ли връзка между него и Роберт? А между него и Йейн? Кога е умрял? По обясними причини разследващите знаеха, че земните дни на Роберт са приключили около 20 декември, не по-рано, но колко време бе престоял във фризера неговият побратим? Отговорът на този въпрос предстоеше да се изясни до седмица.

А дали и Роберт Хермансон е бил наркоман? Нима депресията му е отредила място в същата дивизия? Барбароти се съмняваше в тази хипотеза. Не се бяха сдобили с никакви данни Роберт да е злоупотребявал редовно с наркотици, а все пак се ровеха в живота му от половин година. Надали бяха пропуснали нещо. Инспекторът се чудеше дали изобщо има смисъл да търси допирни точки между двамата „съквартиранти“ във фризера.

Номер три… Барбароти открай време обичаше да съставя списъци. Като по-млад изписваше цели тетрадки с такива списъци: на шведски футболисти, на италиански градове, на космонавти, на африкански животни, на най-високите сгради на света, на държавните глави, станали жертва на атентат… И така, въпрос номер три гласеше: защо?

Барбароти се съмняваше дали някога ще се сдобият със задоволителен отговор на този изключително важен въпрос: защо някой убива двама мъже, нарязва телата им на парчета и ги прибира във фризер? Вероятно в дълбините на помраченото си съзнание Йейн Алмгрен е таяла някакъв мотив, но един обикновен криминален инспектор няма как да разбере подбудите й. Освен това убийцата вече е мъртва и ще си остане неразпитана. „Навярно — помисли си Барбароти, — навярно е дори по-добре да не знаем защо го е направила.“

Съществуваше, разбира се, и малка вероятност извършителят да не се казва Йейн Алмгрен — това Гунар отбеляза и пред Ева Бакман. Ако Йейн просто е предоставила на убиеца фризера си… Засега Гунар не желаеше да си представя подобен сценарий, защото той би усложнил допълнително ситуацията. А тя и бездруго беше повече от сложна.

Четвъртият въпрос… Той се оказа най-важен. Безспорно не му даваше мира.

Хенрик Грунт. Когато сутринта получиха заключението, че тялото във фризера не принадлежи на племенника на Роберт Грунт, Гунар Барбароти изпита смесени чувства на разочарование и облекчение. Разочарова се, защото предстоеше още работа по случая, а си отдъхна, защото оставаше някаква надежда младежът да е още жив. Барбароти, естествено, осъзнаваше колко нищожна е тази вероятност. С Ева Бакман обсъдиха подробно въпроса и единодушно стигнаха до извода, че вероятността Хенрик да е жив възлиза на не повече от един процент. Случва се, разбира се, хора да изчезват по собствено желание, за да започнат нов живот. Такива хора често приемат нова идентичност в други държави, ала решението им е продиктувано от сериозни основания. Поне според Гунар и Ева един деветнайсетгодишен младеж, живял като Хенрик, не разполагаше с достатъчно убедителен довод да предприеме толкова сериозен ход. Наистина, младежът дълго бе крил сексуалната си ориентация — впрочем Барбароти и Бакман още не го бяха съобщили на родителите му, неизвестно защо, най-вероятно за да не утежняват допълнително положението им, — но то едва ли би го подтикнало към толкова крайна стъпка: да избяга от всичко и да изостави родителите и брат си в ада на пълното отчаяние. Инспекторите стигнаха до този извод преди осем месеца и сега, след като установиха каква ужасна кончина е сполетяла вуйчо му, продължаваха да се придържат към първоначалната си версия.