Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Човек без куче [bg]
Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Човек без куче [bg]

Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:

Хокан Несер — един от „големите в скандинавското крими, носител на Европейската награда за криминална литература В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Розмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева. Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги „мята“ върху плещите на чувствителната Розмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в национален ефир, а най-малката, Кристина, е непроницаема както винаги… Историята, започваща със семейно тържество, се превръща постепенно в семейна драма, а не след дълго и в злокобна мистерия — в два последователни дни от къщата в Шумлинге изчезват синът Роберт и внукът Хенрик. Инспектор Гунар Барбароти се заема с разследването на случая, ала при всеки разговор с роднините на двамата изчезнали се сблъсква с безпомощно вдигнати рамене. И той тръгва подир липсващите следи и по нелогичните пътища, за да стигне до ужасяващи истини…
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 156
Перейти на страницу:

31

— И така: какво откри? — попита Гунар Барбароти. — Говори по-бавно, за да не се налага да повтаряш. Връщам се от погребение и мисълта ми тече още по-бавно от обикновено.

Йералд Боргсен се усмихна малко накриво — знак, че е схванал самоиронията на Барбароти. Премига няколко пъти зад леко опушените стъкла на очилата си и започна:

— Имам много да ти разказвам. С най-важното ли да започна?

Барбароти кимна.

— В нощта на изчезването си Роберт Хермансон наистина се е обадил на Хейн Алмгрен. Говорил е с нея и няколко дни по-рано. Още през декември разполагахме с нейния номер, но…

— Да, спомням си, имала е анонимен абонамент — потвърди Гунар Барбароти.

— Точно така. Тогава обаче не успяхме да намерим нищо за този номер или по-скоро не сме вложили достатъчно усилия…

Тъжния постоянно се оплакваше от недостиг на хора в екипа си. Барбароти наклони глава като онзи финландски скиор, чието име още не можеше да си спомни, и си придаде съчувствен вид.

— В тази страна дневно се провеждат повече от триста милиона телефонни разговора — продължи Боргсен. — През декември, когато се даде ход на разследването по случая „Роберт Хермансон“, Роберт бе разговарял от телефона си с шейсет и четири номера и трябваше да проверим всичките. А всеки номер ни отвежда към сто — сто и петдесет души, с които неговият абонат е разговарял. И все пак, ако действително…

— Ясно ми е, Йералд — прекъсна го Барбароти. — Това не е работа за скромен екип. Как стои въпросът с телефона на Йейн Алмгрен? Ако не греша, не е водила много разговори.

— Само шест. Два към пицария, един към фризьорски салон, един към Роберт Хермансон и две повиквания от него.

— Спомням си. А през ноември?

— Разговаряла е с около двайсет и пет различни номера, повечето на анонимни абонати или скрити. Нашата приятелка Йейн е замествала фризьорка в салона, но след изчезването на Роберт не е провела нито един разговор… Това е причината разследването ни да зацикли.

— Въпреки че имаме достатъчно хора?

— Това последното не съм го чул. Има и разговори към нормални телефони.

— През ноември ли?

— Да.

— Колко?

— Четири. Проверих ги. Три от номерата са на частни лица, един — на фирма за автомобили под наем. Две от лицата — мъже — живеят в Стокхолм. Установих имената и адресите им, но и двамата отричат да познават жена на име Йейн Алмгрен. Третото лице също отрича, но според мен може да подпомогне разследването.

— Продължавай.

— Казва се Силвия Карлсон, на седемдесет години. Живее в град Кристинехамн. На 22 ноември миналата година синът й се обадил от този номер. Повече нито го е чувала, нито го е виждала.

„Виж ти" — помисли си Барбароти и усети как концентрацията му спада. Отмести очи от Боргсен и погледна през прозореца. Установи, че вали. За няколко секунди забрави за всичко, докато наблюдаваше как капките се стичат по стъклото.

— Малко изморен съм, не забравяй — напомни той. — С две думи, казваш, че…?

— Точно така — потвърди Тъжния. — Следиш ми мисълта. Още през декември или в началото на януари — държа да подчертая — се свързахме с тази жена, но тогава, естествено, тя не подозираше за изчезването на сина си, защото се чували рядко. През юни обаче имала седемдесетгодишен юбилей и очаквала поне на този ден да й се обади.

— Хм… Дребен мошеник?

— И така може да се каже. Все пак изразът ми се вижда малко старомоден.

— Старомодното не е задължително лошо. Как се казва? Вписан ли е в регистъра на криминално проявените?

— Сьорен Карлсон. Пуснах го в търсачката. Има досие.

— В какво се е провинил?

— Незаконно притежание на наркотици, побоища, съучастничество в банков обир. Лежал е общо двайсет и два месеца. За последно е влизал зад решетките преди три години.

— Каква връзка има с Йейн Алмгрен?

— Още не сме установили. Когато тя е живяла в Калмар, той се е регистрирал в тамошната адресна служба. Възможно е да са се познавали. Да не кажа, че е почти сигурно.

Гунар Барбароти преплете пръсти и се замисли.

— Добре. Щом фигурира в регистъра, значи, можем да сравним данните с резултатите от аутопсията.

— Непременно — увери го Йералд Боргсен с необичайно категорична интонация. — Ако е правел компания на Роберт Хермансон във фризера, ще разберем до четири часа. Исках…

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)