Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
31
— И така: какво откри? — попита Гунар Барбароти. — Говори по-бавно, за да не се налага да повтаряш. Връщам се от погребение и мисълта ми тече още по-бавно от обикновено.
Йералд Боргсен се усмихна малко накриво — знак, че е схванал самоиронията на Барбароти. Премига няколко пъти зад леко опушените стъкла на очилата си и започна:
— Имам много да ти разказвам. С най-важното ли да започна?
Барбароти кимна.
— В нощта на изчезването си Роберт Хермансон наистина се е обадил на Хейн Алмгрен. Говорил е с нея и няколко дни по-рано. Още през декември разполагахме с нейния номер, но…
— Да, спомням си, имала е анонимен абонамент — потвърди Гунар Барбароти.
— Точно така. Тогава обаче не успяхме да намерим нищо за този номер или по-скоро не сме вложили достатъчно усилия…
Тъжния постоянно се оплакваше от недостиг на хора в екипа си. Барбароти наклони глава като онзи финландски скиор, чието име още не можеше да си спомни, и си придаде съчувствен вид.
— В тази страна дневно се провеждат повече от триста милиона телефонни разговора — продължи Боргсен. — През декември, когато се даде ход на разследването по случая „Роберт Хермансон“, Роберт бе разговарял от телефона си с шейсет и четири номера и трябваше да проверим всичките. А всеки номер ни отвежда към сто — сто и петдесет души, с които неговият абонат е разговарял. И все пак, ако действително…
— Ясно ми е, Йералд — прекъсна го Барбароти. — Това не е работа за скромен екип. Как стои въпросът с телефона на Йейн Алмгрен? Ако не греша, не е водила много разговори.
— Само шест. Два към пицария, един към фризьорски салон, един към Роберт Хермансон и две повиквания от него.
— Спомням си. А през ноември?
— Разговаряла е с около двайсет и пет различни номера, повечето на анонимни абонати или скрити. Нашата приятелка Йейн е замествала фризьорка в салона, но след изчезването на Роберт не е провела нито един разговор… Това е причината разследването ни да зацикли.
— Въпреки че имаме достатъчно хора?
— Това последното не съм го чул. Има и разговори към нормални телефони.
— През ноември ли?
— Да.
— Колко?
— Четири. Проверих ги. Три от номерата са на частни лица, един — на фирма за автомобили под наем. Две от лицата — мъже — живеят в Стокхолм. Установих имената и адресите им, но и двамата отричат да познават жена на име Йейн Алмгрен. Третото лице също отрича, но според мен може да подпомогне разследването.
— Продължавай.
— Казва се Силвия Карлсон, на седемдесет години. Живее в град Кристинехамн. На 22 ноември миналата година синът й се обадил от този номер. Повече нито го е чувала, нито го е виждала.
„Виж ти" — помисли си Барбароти и усети как концентрацията му спада. Отмести очи от Боргсен и погледна през прозореца. Установи, че вали. За няколко секунди забрави за всичко, докато наблюдаваше как капките се стичат по стъклото.
— Малко изморен съм, не забравяй — напомни той. — С две думи, казваш, че…?
— Точно така — потвърди Тъжния. — Следиш ми мисълта. Още през декември или в началото на януари — държа да подчертая — се свързахме с тази жена, но тогава, естествено, тя не подозираше за изчезването на сина си, защото се чували рядко. През юни обаче имала седемдесетгодишен юбилей и очаквала поне на този ден да й се обади.
— Хм… Дребен мошеник?
— И така може да се каже. Все пак изразът ми се вижда малко старомоден.
— Старомодното не е задължително лошо. Как се казва? Вписан ли е в регистъра на криминално проявените?
— Сьорен Карлсон. Пуснах го в търсачката. Има досие.
— В какво се е провинил?
— Незаконно притежание на наркотици, побоища, съучастничество в банков обир. Лежал е общо двайсет и два месеца. За последно е влизал зад решетките преди три години.
— Каква връзка има с Йейн Алмгрен?
— Още не сме установили. Когато тя е живяла в Калмар, той се е регистрирал в тамошната адресна служба. Възможно е да са се познавали. Да не кажа, че е почти сигурно.
Гунар Барбароти преплете пръсти и се замисли.
— Добре. Щом фигурира в регистъра, значи, можем да сравним данните с резултатите от аутопсията.
— Непременно — увери го Йералд Боргсен с необичайно категорична интонация. — Ако е правел компания на Роберт Хермансон във фризера, ще разберем до четири часа. Исках…