![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Към четвъртия въпрос Гунар прибави една подточка: действително ли между двата случая не съществува никаква връзка? Нима е възможно двама души от едно семейство да изчезнат един след друг от едно и също място в интервал само от двайсет и четири часа и всичко това да е случайно? Каква е вероятността?
От няколко месец Гунар и Ева обсъждаха надълго и нашироко тази вероятност — не през цялото време, но на два-три дни. Преди да заспи в този сякаш безкраен четвъртък, Барбароти прецени, че теорията на вероятностите едва ли важи за събитията на улица „Алведер“. Обеща си още на следващия ден да сподели хрумването си с Бакман.
Доволен от направените изводи и от това решение, обърна възглавницата си и се унесе в сънища за топла гръцка нощ на тераса в Хелсингборг.
30
Карл-Ерик беше запазил кола под наем на летището. Още щом излязоха на магистралата, Розмари Вундерлих Хермансон започна да се надява някой лос да се блъсне в предното стъкло.
От първи март не се бе прибирала. Изминаха шест месеца, а й се струваха като шест години. Или като шест секунди. Швеция й се виждаше едновременно чужда и до болка позната като… — докато Карл-Ерик се мъчеше да нагласи вентилационната система и проклинаше марката на колата, Розмари се мъчеше да намери подходящо сравнение, — … като цирей, който преди време уж си излекувал, но се появява пак. Или като тумор.
„Нима възприемам предишния си живот като раково образувание? — удиви се тя. — Така ли е наистина?“ Откъде се появиха тези странни мисли в главата й? Лосове и тумори? Все пак отиваше да погребе сина си. Вероятно бе нормално да я нападат всякакви натрапчиви представи. Над местността, през която пътуваха, бе надвиснала задушаваща жега — обетованото време на канадските гъски и на цъфналия планктон в езерата в глинестите равнини. Навярно повечето хора насочват мислите си към природата, когато не могат да погледнат истината в очите. Гледат да открият хубавото в ситуацията.
— Ковчег или урна? — попитаха ги от траурната агенция. — Кое предпочитате?
Как се слага разчленено тяло в ковчег? Сглобяват ли го? Дали са наместили частите на Роберт? Дали са го облекли и главата му е над врата, а… Всеки път, когато тези въпроси се появяваха в съзнанието й, Розмари имаше чувството, че вътрешностите й ще се пръснат.
— Нужни са ви развлечения — така се бе изразил загорелият от слънцето психотерапевт в град Нерха. — Госпожо Хермансон, трябва да си намерите занимание. Бездействието е сред най-разпространените болести у нас. Когато човек няма на какво да се посвети, по-лесно се поддава на черни мисли.
„Развлечения? — помисли си тя. — Не, благодаря.“ След второто посещение престана да ходи при терапевта. Сладкото малагско вино й помагаше по-бързо, а за цената на един сеанс можеше да си купи осем бутилки вино, и то не от най-евтиното.
Свикна с алкохола и винаги пускаше по две ледчета в чашата си. Пиеше една сутрин, а после втора на терасата преди обяд, докато Карл-Ерик провеждаше поредната си експедиция. На стената в спалнята висеше карта на цяла Андалусия и с разноцветни топлийки отбелязваше кои места е посетил: градчетата Фрихилиана, Медоза Пинто, Серваха и големите градове Ронда, Гранада, Кордоба. Вкъщи редовно пишеше. Розмари не знаеше какво. Двамата разговаряха само за най-необходимото и не търсеха физически контакт. Това положение напълно я устройваше.
Третата чаша вино изпиваше с десерта на обяд.
После идваше най-приятната част от денонощието: тричасовата сиеста. Вечерта изгълтваше още три чаши, последната от които — преди лягане. Ако преди година — по време на предишния й живот, изрязан от нея като злокачествен тумор — някой й бе казал, че ще изпива по бутилка вино на ден, Розмари би му се изсмяла.
Но ето че стана точно така. Понякога, в компанията на съседката Деирдре Хендерсън от Хъл, изпитото от Розмари количество надхвърляше бутилка. Особено ако мистър Хендерсън и Карл-Ерик отидеха да играят голф на игрище с двайсет и седем дупки. След няколко чаши езикът на Розмари се развързваше и тя разговаряше на английски с неподозирана лекота. А Деирдре под влияние на алкохола започваше да бръщолеви на немски.