Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Чакай малко — прекъсна го Барбароти. — Трябва да си изясня нещата. Значи, Йейн Алмгрен най-вероятно е убила този Сьорен Карлсон преди Роберт, задържала е мобилния му телефон и го е използвала известно време, а после изведнъж го е захвърлила?
— Горе-долу така излиза — кимна Тъжния. — Сигурно батерията се е изтощила или парите в картата са свършили. Последният разговор е проведен в нощта, когато е изчезнал Роберт.
— И открихте всичко това…
— … благодарение на програми за проследяване на разговори по мобилни телефони — довърши Боргсен. — Правилно.
„А защо не се сетихте за това още през декември?“ — попита наум Гунар Барбароти.
— Благодаря ти, Йералд — каза на глас и се изправи. — Ще изчакаш ли резултатите от проверката?
Тъжния се прокашля и посочи натрупаните книжа върху бюрото си.
— Както виждаш, имам доста задачи. Да, ще изчакам. Като науча нещо, ще ти звънна.
— Непременно.
Барбароти излезе от кабинета и си погледна часовника: шест и десет. Из службата се говореше, че Йералд Боргсен прекарвал там средно по двайсет часа седмично извън работно време. Барбароти никога не бе проверявал. Изчисляваше часовете на далеч повече.
Гунар не възнамеряваше да удължава работния си ден. Планираше да преплува хиляда метра за час. Сара бе обещала макароните да са готови до осем и половина. Ако не се спънеше в някой труп на път към спортната зала, Гунар щеше да се прибере навреме, а защо не и да звънне до Хелсингборг?
Резултатите от аутопсията се получиха чак в събота преди обяд. Гунар Барбароти нямаше обяснение защо се забавиха толкова, а и не го интересуваше.
— Оставих ти бележка на бюрото — осведоми го Боргсен с изморен глас по телефона. — Ще прочетеш най-важното за нашия приятел Сьорен Карлсен. Не знаем дали е навършил трийсет и девет години през ноември, защото не можем да установим със сигурност кога е починал. Не съм съобщил на майка му. Моля те ти да го направиш, защото се изморих да говоря по телефона. Чао.
Независимо от последния коментар след две минути Тъжния се обади пак.
— Исках само да уточня — започна той с тежка въздишка, — вероятно Йейн Алмгрен е използвала телефона на жертвата си, защото операторът на джиесема й — „Телия“ — е закрил абонамента й на двайсет и пети ноември. Друго няма.
— Благодаря ти, Йералд — Барбароти затвори.
Час по-късно, вече в кабинета си, четеше факти от миналото на Сьорен Карлсон. Написани с дребния почерк на Боргсен — един от последните представители на човечеството, които предпочитат да пишат на ръка, — фактите заемаха малко повече от половин страница. Сьорен Карлсон, роден в Карлстад през 1965-а, напуснал дома си и се преместил в Стокхолм след двугодишно гимназиално обучение през 1984-та. Около десет пъти сменял местожителството си, пробвал се в двайсет различни професии. През лятото на 1988-а извършил първото си криминално деяние — нападение и грабеж над 76-годишна жена на улица „Вестерлонг“ в старата част на Стокхолм. Никога не се бил женил, не било известно да има деца. В продължение на осемнайсет месеца през деветдесетте живял в Калмар, където работел във фирма за почистване. Според показанията на свидетел Сьорен общувал интензивно с някоя си Йейн Алмгрен — тогава все още омъжена, с две деца и служителка в същата фирма.
„Аха — въздъхна дълбоко Барбароти. — Ясно.“
В долната част на листа Боргсен бе записал телефонен номер и име. Барбароти затвори очи и вдиша няколко пъти дълбоко през носа. Без съмнение трябваше да се обади на Силвия Карлсон от Кристинехамн и да й съобщи, че единственият й син е пропуснал да я поздрави за рождения й ден не по своя вина.
„Дано да не си е вкъщи“ — помоли се той и набра номера.
Този път не се споразумя с Господ и Силвия Карлсон вдигна след второто прозвъняване.
— Как мина погребението? — попита Ева Бакман в понеделник сутринта.
Валеше дъжд. Гунар Барбароти прекара по-голямата част от неделята в Хелсингборг и в датския пристанищен град Хелсингьор[35] (и в музея за модерно изкуство „Луисиана“ на десет километра оттам). Прибра се в Шумлинге чак в полунощ. Събраха му се десет часа шофиране, но какво ли не прави човек понякога?
— Много приятно — отвърна той. — Жалко, че не успя да дойдеш. Сьорен Карлсон ще бъде погребан в Карлстад. И неговото ли ще пропуснеш?
— Ще си помисля. Виждаш ми се много щастлив… Вали дъжд, понеделник е, до следващата почивка остават единайсет месеца… Какво вземаш? Валиум? Хелий?
35
Единствено протокът Йоресунд (около двайсетминутно пътуване с ферибот) разделя шведския град Хелсингборг от датския му „побратим“ Хелсингьор, известен и като Елсинор от Шекспировия „Хамлет“. — Бел. прев.