Човек без куче [bg]

— Вероятно е искала да посегне и на него, но той се е ползвал със защитата на полицията и тайно се е преместил с децата им в Драмен в Норвегия. Какво според теб е търсела Йейн Алмгрен в Осло? Ако не я бе прегазил автобус, щеше да види сметката и на бившия си.

Гунар Барбароти започна да дъвче замислено долната си устна.

— Проклятие!

— Прав си. Добре обобщаваш положението. Предлагам да приключваме с разследването на Йейн Алмгрен.

— Добре — кимна Барбароти. — Бергрен и Тойвонен ще попълнят липсващите данни. Трябва само да се опише психическото състояние на убийцата, а Тойвонен е специалист по тези работи.

— А ти? Ти по какво си специалист?

Гунар Барбароти поизправи гръб и се постара да не я гледа. Направи физиономия и се замисли.

— Радвам се, че подхвана темата. Самият аз винаги съм се питал същото.

— И до какъв извод си стигнал?

— Май… май ме бива най-много да упорствам.

— Наистина ли?

— Да. Веднъж — още бях ученик — цели две седмици търсих решение на задачата за Седемте моста в Кьонигсберг[36]. Един от учителите обожаваше да ни задава подобни ребуси. Нали се сещаш за мостовете?

— Мислех, че задачата е нерешима.

— Така е. Учителят ни каза същото, но аз изобщо не му обърнах внимание. Продължих да се мъча.

Ева Бакман кимна и захапа нокътя на показалеца си.

— Разбирам. Какво ще кажеш тогава за загадката „Хенрик Грунт“, защото усещам накъде биеш?

— Има си обяснение. Само ми дай малко време.

— Колко?

— Няма значение — сви рамене той. — Няколко месеца, няколко години… Чувствам се задължен да продължа разследването. Изглеждаха толкова съсипани.

— Кои?

— Близките му. Не мога да преценя кой ми се видя най-зле, но в едно съм сигурен: не оплакваха Роберт. Клетият, не успя да изиграе главната роля дори на погребението си. Ужасно е, признай.

— Цял живот е бил губещ билет от лотарията. Да не би да мислиш, че Хенрик Грунт е жив?

— Много ми е трудно да си го представя.

— Колкото ти е трудно да си представиш, че е починал от естествена смърт ли?

— Да — въздъхна Барбароти. — Ако успея да извоювам съгласието на Асюнандер, ще отделя три дни да прегледам наново целия случай. Всичко, с което разполагаме. Ще обърна нагоре с хастара всяка изречена дума на разпитите и ще проверя щателно всеки свидетел.

— Не е ли по-добре да направиш обратното?

— В смисъл?

— Да провериш щателно всяка дума и да обърнеш нагоре с хастара всеки свидетел?

— Госпожо Бакман, понякога сте доста язвителна, знаете ли?

— Казвали са ми го и други. И така: непременно поговори с шефа. Сутринта го видях.

— Асюнандер ли? И как ти се стори?

— Сърдит. Много сърдит.

— Тогава ще изчакам до утре — реши Барбароти. — Бързането не е божие творение.

— Не знаех, че се вълнуваш от Бог — изненада се Ева Бакман.

— От време на време — призна инспекторът. — Само от време на време.