Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Нашественикът се приближи към чезнещата светлина. Той застана прегърбен там, а дребното му тяло бе погребано под парцалива роба, осеяна с всевъзможни мъниста и украси. Той носеше бронзова Маска, чиито черти бяха изкривени в пристъп на безумие; докато Ангър го гледаше, той бавно разхлаби ремъка и я махна.
Изглеждаше като човек, ала дребен, изсъхнал и гротесков, а кожата му беше бяла и суха като пергамент. Що се отнася до лицето му… о, Ангър никога не беше виждал нещо толкова грозно. Видът му беше толкова ужасяващ, че ораторът веднага би затворил очи, стига да можеше. Едната страна на жълтеникавата му физиономия изглеждаше като разтопена, кожата бе заприличала на восък и се бе свлякла на месести гънки около врата като отпуснатата гуша на пуяк, а ефектът се засилваше от контраста между костеливия му врат и стълпотворението от увиснала плът. Окото от тази страна на физиономията му сякаш се взираше от дълбините на черепа му, закрито от надвисналата вежда, а горната му устна покриваше долната. Дясната му страна бе не по-малко отблъскваща — там устните се бяха отдръпнали, като че ли просто бяха изгнили, демонстрирайки оголени зъби и венци като на ухилен скелет; а голямото му изпъкнало око изглеждаше сляпо, покрито с млечната ципа на катаракта.
— Ангър ту Торик — програчи съществото, а деформираната му устна примлясна звучно. — Аз съм Върховният Чаросплетник Вирч. Колко приятно ми е да се срещнем лице в лице.
Ораторът не можеше да отговори. Дори и да бе в състояние да раздвижи устните си, пак нямаше да знае какво да каже. Почувства как в гърлото му се надига писък, ала парализата, обхванала цялото му тяло, му попречи да го излее навън.
— Ти ми служи добре през последните седмици, Ангър, макар че не го съзнаваше — продължи противното същество. — Усилията ти ускориха десетократно плановете ми. Очаквах, че ще ми коства толкова много труд, за да тласна Аксками по пътя на разрухата… Трябваше да внимавам къде стъпвам, да бъда изключително предпазлив, да прикривам действията си, но ти… — Вирч размаха възхитено пръст. — Ти разбунваш духовете. Твоето арестуване ги разгневи адски много. Никога не съм си мислил, че ще бъде толкова лесно.
Ангър беше твърде ужасен, за да съзре накъде биеше Вирч; усещането за отнетия контрол над тялото му бе зашеметило съзнанието му.
— Беше си доста рисковано, дори и малкият тласък, който приложих, за да накарам командира на стражата да направи онова, което исках. Мислех си, че ще има гневни изблици, разчитах на това… но дори аз бях подценил ефективността на твоята армия от атентатори, Ангър. Крайно ми е неприятно, че ще трябва да спра хубавата работа, която вършат.
— Не… не… — едва продума Ангър, с мъка прокарвайки думите през гърлото си.
— О, разбира се, че не са твои. Те са мои. Обаче народът, а и Императрицата смятат, че ти си отговорен за това, така че по-добре да не ги изваждаме от заблуждението им.
Създанието се бе приближило толкова близко, че вече можеше да го докосне, и ораторът забеляза, че не изглежда съвсем истинско… по-скоро бе полупрозрачно. Значи се оказа призрак, в крайна сметка. То прокара пръст по бузата му — допирът му беше студен като лед.
— Твоята кауза има нужда от мъченик, Ангър.
То го сграбчи грубо за задната част на главата и въпреки очевидната му безплътност, ораторът почувства изключителната му сила. Мускулите му се поразхлабиха и той изкрещя, когато съществото го тласна рязко към стената на килията, разплесквайки черепа му като джакмов орех, превръщайки главата му в пихтия от кръв, коса и мозък.
Портите към храма на Паназу в Речния район в Аксками бяха отворени по залез слънце. Мишани застана под тях, взирайки се във високата, тясна фасада, която се издигаше над нея, чиито ръбове бяха изваяни под формата на водовъртежи. Беше раздърпана, изтощена и още не се бе свестила от шока, ала все пак бе успяла да се дотътри дотук — в обиталището на жената от сънищата. Звуците на разкъсвания от размирици Аксками се чуваха от другата страна на Керин — отекваха оглушителни експлозии, след което ярки пламъци се издигаха в притъмнялото небе, писъците на умиращите и ранените се смесваха с рева на тълпите, а воят на оплаквачките пронизваше ефира. Ужасна нощ очакваше всички, които по един или друг начин бяха засегнати.