Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Какви са условията ти? — попита рязко Робърт.
— Нищо особено. Не съм чак такъв глупак, че направо да си поискам Крейда или дори възмездие за търговците, които ти ми отне в Ирландия, като ги завербува отново.
— Кажи условията си — настоя Робърт през зъби.
Той махна към Кейт.
— Само една жена.
Кейт чу как рязко вдиша Джок, а и самата тя беше прекалено слисана, за да е способна да каже нещо.
— Невъзможно — безстрастно заяви Робърт. — Тази жена е моя съпруга.
— Но временните бракове толкова лесно се разтрогват!
— Не беше временен. Оженихме се в църква.
Малкълм поклати глава.
— Временен брак е. О, да, твоят мил роднина не искаше да ми каже, но сладката ми Джийн бе много услужлива.
Кейт поклати глава.
— Тя не би ви казала нищо.
— Признавам, че се намираше под доста силен натиск. — Той отново се обърна към Робърт. — Сглупил си, като не си се оженил за тази прекрасна дама пред очите на църквата. Това би усложнило доста нещата, ако друг мъж реши да я вземе.
— На един мъж обикновено не му се налага да се бие, за да запази жена си.
Алек се усмихна.
— Но един мъж обикновено не се жени за дъщерята на кралица.
Изражението на Робърт си остана безстрастно.
— Нямам представа за какво говориш.
— Започваш да изчерпваш търпението ми. И двамата знаем, че очарователната дама е рядка награда за всеки амбициозен човек.
— И коя мислиш, че е тя?
— Нейният настойник, Себастиан Ландфийлд, доста поразстрои Джеймс. Но за щастие аз успях да уталожа загрижеността му с няколко добре подбрани неистини.
— И, предполагам, си имал причина за това?
— Най-добрата възможна причина на света. Защо да се занимавам с Крейда, когато мога да имам кралски трон?
— Аз не съм… Аз няма да получа кралския трон — рече Кейт.
— О, напротив. Необходим ви е само точният човек, който да ви постели пътя към него. — Малкълм се обърна и тръгна към вратата. — Ще се върна в Килгрън и ще те оставя да си помислиш по въпроса, Робърт. Но не се чуди дълго. Много съм ядосан на приятеля ти и вярвам, че ти можеш да се досетиш с какво ще си запълвам времето, докато очаквам отговора ти.
— Аз не търгувам с човешки същества — каза Робърт.
— Позволи ми да изясня позицията си. Ако не ми дадеш жената, Гавин ще умре, аз ще се върна в Единбург и ще кажа на Джеймс истината, и тогава и жена ти ще умре. Няма да е точно както аз бих наредил нещата, но ще послужи да засиля влиянието си над него. — Той се обърна към Кейт и любезно я помоли: — Кажете му да ви освободи. Не се плашете. Позволете ми да ви ръководя, да се грижа за вас. Вие сте млада и хубава, а това са единствените качества, които ще изисквам от вас. Сам ще се справя с останалото. Не знаете каква власт ви очаква. Ще ви направя владетелка и на Англия, и на Шотландия. Бихте могла да станете най-могъщата кралица, която светът някога е познавал. Защо ще искате да оставате тук, когато ви очаква подобно бъдеще?
Кейт гледаше втренчено вратата, която се затвори зад гърба му, прекалено слисана, за да се помръдне.
Робърт се нахвърли върху Джок.
— Проклятие, казах ти да пазиш Гавин!
— Сторих, каквото можах — рече Джок. — И двамата знаехме, че вероятно това няма да бъде достатъчно. Трудно е да скриеш човек като Гавин. Едва ли някога е бил дискретен.
— Алек ще го научи на дискретност — рече Робърт. — Нали го чу, това копеле ще…
Той млъкна и дълбоко си пое дъх.
— С приказки нищо няма да постигнем. Трябва да измъкнем Гавин от Килгрън.
— Алек ще очаква някакви действия от наша страна. Със сигурност е напълнил крепостта със стражи и войници.
— Значи трябва да изпратим достатъчно голяма войска, за да ги надвием. Свикай всички мъже на острова. Аз ще отида на сушата и ще се срещна с Роби Макбренън и Джейми Грант и ще се опитам да ги убедя да съберат клановете си и да тръгнат с нас. Ще се срещнем утре при залез-слънце в долината Килфърт Глен, ти ще доведеш нашите хора и ще обмислим възможните планове.
Планове за война, помисли си Кейт, битки, кръвопролития и смърт. По нейна вина. Само по нейна вина.
Джок кимна и излезе от стаята.
Робърт се обърна отново към Кейт.
— Ще оставя стража на острова, в случай че това е един от номерата на Малкълм. Не се тревожи, ти ще си в безопасност тук.
В безопасност. Тя ще е в безопасност, но Гавин и Робърт и още колко други може да загинат?
— Не! — Тя скочи на крака. — Ще е прекалено късно. Той ще убие Гавин! Нека аз да отида. Може би ще успея да…
— По дяволите! — Робърт яростно се нахвърли върху нея. — Не виждаш ли, че точно това иска той? Точно това ще му се понрави най-много, да те примами извън Крейда, за да може да те откъсне като зряла круша от дървото.