Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Господарят на светлината [bg]
Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на светлината [bg]

Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:

Господарят на светлината [bg]
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 117
Перейти на страницу:

— Не, а ти моята?

— Може би по-късно, Смърт. Но ти не отговори на моя въпрос. Моля те, кажи с какви сили разполагаме.

— Добре. Скоро ще пристигне Бог Кубера…

— Кубера? Къде е той?

— От години се крие и разпространява знания по света.

— Толкова много години? Тялото му сигурно съвсем се е износило. И как се справя?

— Спомняш ли си Нарада?

— Моят стар лекар от Капил?

— Същият. Когато след битката при Махартха ти разпусна своите копиеносци, той се скри с неголяма група сподвижници в някакъв затънтен край. Взе със себе си и машините, които изнесохте от Залата на Карма. Открих го преди много години. След падането на Кинсет се измъкнах от Небесата по Пътя на Черното Колело и изведох Кубера от неговия бункер под разрушения град. После двамата с Нарада се събраха и построиха някъде из хълмовете магазин за нелегална продажба на тела. Открихме и на други места подобни пунктове.

— Значи Кубера идва! Чудесно!

— А Сидхартха все още е Принц на Капил. И един призив към войските на княжеството със сигурност ще бъде чут. Вече го сторихме.

— Шепа хора. Но все пак е приятно.

— А освен това Бог Кришна.

— Кришна? И той ли е на наша страна? Къде е сега?

— Беше тук. Открих го в деня, когато пристигнахме. Тъкмо се беше настанил при една от девиците. Много патетично.

— Защо?

— Той е вече стар. Един достоен за съжаление немощен старец, но все още пияница и развратник. Неговият Облик все още му служи и от време на време му придава неотразим чар и му вдъхва колосална жизненост. Изгониха го от Небесата след Кинсет, затова че не искал да се сражава против Кубера и мен. Скитал се половин век по света, пиянствал, развратничил и свирил когато може на своята флейта, а старостта наближавала. На няколко пъти се опитвахме да го открием с Кубера, но той непрестанно се местеше. Какво да очакваш от едно божество на плодородието в оставка!

— И с какво може да ни бъде полезен?

— Още същия ден, в който се срещнахме го изпратих при Нарада за ново тяло. Ще пристигне заедно с Кубера. Той също умее бързо да възстановява силата си след прехвърляне.

— Но каква полза ще имаме от него?

— Не забравяй, че именно той съкруши черния демон Бана, пред който се страхуваше да застане дори Индра. Когато е трезвен, той е може би най-опасният войн на света. Яма, Кубера, Кришна и ако пожелаеш — Калкин! Ние ще бъдем новите локапали, ще бъдем заедно.

— Съгласен съм.

— Така да бъде, тогава. Нека да изпратят срещу нас поредната учебна група от полубожества. Изобретих някои нови оръжия. Досадно е, че се налага да разполагаме с толкова разнообразни образци, някои дори екзотични. Чувствам, че пилея своя гений, превръщайки всеки образец в произведение на изкуството, вместо да разработвам масовото производство на няколко определени средства за нападение. Но в мен диктува влечението към паранормалното. А и все ще се намери някой, чийто Атрибут противодейства срещу конкретно оръжие. Нека сега ги разфибрилира моята пушка „Геена“, да кръстосат острие с „Електромеча“ или да се изправят срещу щитът-фонтан, който разпръсква пред себе си облак от цианид и диметилсулфоксид — и тогава ще разберат какво значи да застанеш срещу локапалите!

— Сега разбирам, Смърт, защо всеки бог, дори Брама, може да бъде заменен от друг, всеки, но не и ти.

— Благодаря. Имаш ли някакъв план?

— Още не. Ще ми трябва повече информация за силите, с които разполага Градът. Демонстрирали ли са Небесата мощта си през последните години?

— Не.

— Ако имаше само някакъв начин да ги изпитаме без да се разкриваме… Може би ракашасите…

— Не, Сам. Не им вярвам.

— Аз също. Но понякога се оказват полезни.

— Както, когато ги използва в Адския кладенец над Паламайдзу?

— Добър отговор. Може би си прав. Ще го обмисля. Чудех се какво ли става с Нирити?

— От няколко години насам е сложил ръка на моретата. Говори се, че легионите му се множат, и че усилено строи бойни машини. Мисля, че веднъж ти споменах за моите опасения по този въпрос. Смятам, че трябва да държим Нирити настрана. Единственото, което ни свързва с него е желанието да превземем Небесата. Нито акселерист, нито дейкрат, успее ли в плановете си, над света ще се спусне ново мрачно средновековие, още по-страшно от досегашното. Може би най-подходящия начин за действие би бил да провокираме война между Нирити и Боговете от Небесата, а после да изчакаме изхода и да нападнем победителя.

— Може и да си прав, Яма. Но как да го сторим?

— Нищо чудно да се започне и без нашето участие — и то съвсем скоро. Махартха вече се гърчи в железните окови, които я ограждат откъм морето. Ти си изявен стратег, Сам. Аз съм само един скромен тактик. Върнахме те при нас, за да ни кажеш какво да правим. Имаш време да обмислиш всичко внимателно, сега, когато отново си ти.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)