Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Херцогинята премисли внимателно думите му и попита спокойно:
— Това означава, че аз не бива да се намесвам по никакъв начин. Правилно ли те разбрах?
— Точно така, мадам. Напълно правилно.
Херцогинята усети сериозността на сина си и си замълча. Макар че винаги се държеше учтиво с родителите и роднините си, Ръдърфорд можеше да бъде дяволски упорит, когато си наумеше нещо.
— Хмм! Е, добре. Очевидно ти най-добре знаеш в какво положение се намираш, момчето ми. Арабела и Джордж ще доведат младата дама на вечеря, а след това можеш да ни придружиш в театъра.
Така Мередит беше приета от семейство Кейли. Херцогът я намери симпатична, макар че не й обърна особено внимание, но тъй като той не обръщаше внимание на никого, Мери не се почувства засегната. Съпругата му се отнесе дружелюбно с нея и не остави никакво съмнение във факта, че именно тя дърпаше юздите в това семейство. Стана ясно, че херцогинята съвсем сериозно се беше заела с въвеждането й в обществото — факт, който събуди любопитството на Мери. Ролята на Бела й беше ясна, но все още не можеше да разбере защо херцогиня Кейли проявяваше много повече от бегъл интерес към далечната роднина от Корнуолската пустош.
Мередит се бе подчинила на съдбата си и вече не губеше време и енергия да се оплаква. След началното колебание тя се посвети с цялото си сърце на новия живот и скоро загуби скрупулите си да харчи парите на Ръдърфорд. Сметката, която беше открил на нейно име, изглеждаше неизчерпаема — докато мадам Бернис не й изпрати сметката за балната рокля от креп с цвят на слонова кост с кадифени панделки и златни кукички. Тя бе избрала тоалета за дебюта си в Алмак, но той се оказа толкова скъп, че дори прекрасната гледка в огледалото не можа да я утеши за този излишен разход.
Демиън, който чакаше в салона, за да придружи Мередит и сестра си на бала, загуби ума и дума, като я видя да слиза по стълбите. Великолепната кестенява коса беше скъсена, не толкова много, по негово изрично желание, но все пак достатъчно, за да я фризират в модния стил. Тази вечер фризьорът на сестра му беше надминал себе си: безброй ситни къдрички падаха около лицето й, придържани от кадифена лента с панделка над лявото око. Лебедовата шия, която се издигаше прелестна от дълбокото деколте, беше украсена с великолепна перлена огърлица, която подчертаваше съвършенството на бюста й — според него най-хубавия в света. Наистина ли беше казал на сестра си, че Мери не е особено красива?
— Ти си невероятна, любов моя — прошепна възхитено той и пое ръката й, когато тя достигна последното стъпало. — Роклята ти е страхотна.
— Да, но струва луди пари! — възрази тя, неспособна да скрие ужаса си. — Няма да повярваш, като ти кажа колко съм дала за нея.
— Разбира се, че ще ти повярвам — засмя се той. — Но това не е тема, по която бих искал да разговаряме във вечер като тази. Разбрахме ли се?
— Тъй вярно, милорд. Да бъде, както заповядваш — отговори сладко Мери и приклекна в дълбок реверанс. — Прости ми провинциалните ми представи, които ме изпълват с толкова вулгарни грижи.
Той поклати глава, отказвайки да повярва в това коварно смирение, Мередит остана малко разочарована, но после се засмя.
— Трябва да ти върна комплимента, Ръдърфорд. Изглеждаш замайващо.
Всъщност тази дума не беше достатъчна изразителна за черния, силно втален жакет, бялата жилетка, копринените панталони до коленете и чорапите на райета. Във вратовръзката му блестеше игла с един-единствен диамант. Косата му беше фризирана в стил Брут и Мери призна, че никога не го е виждала толкова изискан.
— Надявам се, че оценяваш тази висока чест, Мери — обади се Бела и приглади гънките на красивата си сребърна мантиля. — Според Демиън вечер като предстоящата е най-лошата форма на бездуховност. Той предпочита да седи в Уайтс или в Грибс и да пафка с лулата си.
— Несправедлива си, Бела — укори я меко Демиън. — Само глупак би пропуснал възможността да проследи първите преживявания на Мери във висшето общество.
— Да не мислиш, че няма да се наслаждавам?
— Много скоро ще установиш, че липсва истинско вълнение — отговори той и й намигна. — Да тръгваме, дами! Вече е десет и половина и не искам да ме върнат само защото идвам една минута след целия час. Не и след всички усилия, които положихме, за да смаем обществото!
Тази вечер Мередит разбра окончателно какво означаваше да си под закрилата на семейство Кейли. Всички почетни членове на Алмак дойдоха да ги поздравят, когато влязоха. Дамите посрещнаха Демиън с израз на изненада и благодарност. Принцеса Естерхази, която Мери веднага оприличи на малка, кръгла, непрекъснато подскачаща топка, я поздрави сърдечно с добре дошла. Графиня Ливен я огледа толкова внимателно, че изглеждаше едва ли не неучтиво. Когато тя отговори на погледа, Бела се уплаши, а Демиън се ухили развеселено. След миг на устните на жената, която се считаше за най-добре облечената и най-знаещата дама в Лондон, заигра лека усмивка.