Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Ръката на Коул се бе спуснала до ханша на Алена и бе отстранила последното препятствие — гащичките. Тогава един вътрешен глас извика отчаяно в нея: „Спри, преди да стане много късно.“ С последните искрици на будния разум тя успя да се стегне и да приема ласките на Коул пасивно и безучастно.
— Пак ли трябва да бъде както през първата нощ? — прошепна тя. — Всичко ли трябва да се повтори?
Коул се поотдръпна и я погледна въпросително.
— Вече ми дадохте бижутата. С какво ще платите този път? Дрехите ли ще трябва да приема, за да стоя мирно? — Нежният й глас не смекчаваше горчивината на думите. Те предизвикаха рязко угасване на пламенното желание у Коул. Разочарован, той прехапа устни и седна на ръба на леглото. Алена лежеше със скръстени върху гърдите ръце.
С дива ругатня Коул грабна дрехите си и накуцвайки, напусна стаята. Жена му бързо се наметна с някаква връхна дреха и го последва. Тя загрижена наблюдаваше как той си обува ботушите с лице, обезобразено от болка.
— Запазете съчувствието за себе си, мадам — каза Коул, хвърляйки й бърз поглед, изпълнен с ненавист. — Аз не съм някакъв сакат просяк, който ще скимти за вашето състрадание.
С вдигната глава Алена му отвърна:
— Нима трябва да се чувствате засегнат, когато просто са ви напомнили вашето обещание?
— Мадам, острият ви език може да засегне един мъж повече от хулиганските крясъци на Роберта. Имате странния маниер да ме дразните, докато престана да се владея. Но когато след това трябва да се изправите срещу резултата, се държите така, сякаш пред вас стои някакво диво животно.
— Нима вашата мъжественост се чувства засегната от отказа ми?
С пребледняло от гняв лице Коул се втренчи в жена си.
— Този път ще отстъпя. Ще наредя да запрегнат каретата и ще ви закарам в новото ви жилище.
Когато се упъти, куцайки, към вратата, Алена го подсети:
— Забравихте си шапката, майоре.
Онемял и явно водещ борба да запази прилично държание, Коул я изгледа. От детството му насам никой не беше посмявал да го предизвика така безочливо. С мъка преглътна гнева и тръшна вратата след себе си. Останала сама, Алена съвсем не изпитваше чувство на триумф. По-скоро се страхуваше, че този път е отишла твърде далече.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Пътят се виеше на северозапад през мека хълмиста местност и есенно обагрени гори. Когато напускаха града, дъждът, тласкан от бурята, шибаше по прозорците на каретата. Бурята вече беше отслабнала, но всичко продължаваше да бъде сиво и мрачно.
Мълчалива и напрегната, Алена се беше облегнала в единия ъгъл. Коул седеше до нея с каменно лице, изпънал болния си крак.
След като бяха пътували вече доста време, Алена забеляза през задния прозорец някакъв ездач, който искаше да настигне каретата. Като наближи, се видя, че е набит, добре облечен мъж. Под шапката му от боброви кожи вятърът развяваше червеникави къдрици.
Когато каретата спря, той се наведе към страничния прозорец.
— По дяволите, Коул, забрави ли, че сме съседи?
Коул не отговори, а си запали пура.
Явно объркан от този неприветлив прием, мъжът завърза жребеца си за каретата отзад, хвърли с привидно нехайство шапката си на свободното място и се качи в колата.
— Би могъл поне за малко да се отбиеш при нас и да ни представиш жена си — каза той с упрек. — Сега ще ми позволиш да ви придружа до вас. Дълго ли още ще трябва да чакам, Коул, или най-после ще ме запознаеш със съпругата си?
С нежелание Коул се зае да изпълни формалностите:
— Алена, мога ли да ти представя нашия съсед, доктор Дарви?
Алена нерешително протегна ръка. Дарви галантно я целуна.
— Уверявам ви, че това е голямо удоволствие за мен, мисис Лейтимър. Ако вашият съпруг не желае да ме представи изцяло, ще го сторя сам: малкото ми име е Брегър.
При тези думи Коул само изсумтя подигравателно. Алена почувства, че той не е особено щастлив от присъствието на Дарви.
— Радвам се да се запозная с приятелите на моя съпруг. Вече се бях уплашила, че ни преследва някакъв индианец.
Брегър се изсмя сърдечно.
— Не трябва да вярвате на всичките ужаси, които се разправят за нашата страна. Но съжалявам, ако съм ви изплашил.
Алена му отправи чаровна усмивка, но преди да успее да каже нещо, Коул я прекъсна рязко:
— Не го слушай, той е развейпрах.
Брегър внезапно стана сериозен. Погледна изпитателно към Коул.
— Вашият съпруг завижда на моята непринуденост, мадам — подхвърли той небрежно. — Откакто получи в крака си това парче метал, се е превърнал в стар мърморко, напълно лишен от чувство за хумор.