Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Вместо отговор той само се усмихна и обгърна фигурата й с галещ поглед, който я разтърси цяла, защото Гейдж не направи никакъв опит да скрие желанието, пламтящо в очите му.
— Внимавай, Шимейн. Водата във ваната може да е малко гореща за жена с толкова нежна, хубава кожа, а ако се опариш и извикаш, аз веднага ще дотичам. Но този път те предупреждавам, че едва ли ще се подчиня на заповедта ти да напусна незабавно.
Той се обърна и тръгна бавно към спалнята, без да усеща зеления поглед, който изпиваше жадно всяко гъвкаво движение на стройното му тяло. Внезапно Шимейн си даде сметка, че позволява на този мъж да обсеби мислите й всецяло и рязко се извърна, уплашена, че подобни неблагочестиви помисли, при това появяващи се толкова натрапчиво още в началото на службата й при Гейдж Торнтън, лесно биха могли да разколебаят твърдото й намерение да запази целомъдрието си през всичките седем години на своето изгнание.
С настъпването на нощта къщата потъна в тишина, но това не донесе покой на двамата й възрастни обитатели. Всеки от тях лежеше в леглото си, взираше се в лунните сенки по тавана на стаята си и се вслушваше напрегнато в звуците, долитащи от стаята на другия. Леко изскърцване на легло, кратко покашляне или въздишка подсказваха безсънното безпокойство, обхванало и двама им.
Часовете се нижеха, а Шимейн продължаваше да лежи будна. Всеки път, щом затвореше очи, виждаше как Гейдж стои до леглото й, как я съзерцава с пламнал от желание поглед и как ръцете й се вдигат към него, за да го посрещнат с цялата страст и копнеж, на които бе способна.
Никога! — сгълча се сама тя и с отчаяно усилие прогони натрапчивото видение. Сетне притисна възглавницата към ушите си, за да заглуши звуците, които й пречеха да се съсредоточи, и започна да рецитира наум любимите си стихове. Постепенно успя да се отпусне и да се унесе, и накрая, с последна лека въздишка, се обърна на една страна и потъна в прегръдките на Морфей.
В същото време Гейдж лежеше в самотното си легло на долния етаж и водеше безнадеждна битка с желанието, което го изгаряше и което не му даваше да заспи. Съзнанието му бе изпълнено с мъчителни видения. Представяше си Шимейн върху тясното й легло в таванската стаичка, представяше си тежките огнени коси, обгърнали изкусително голите й гърди, представяше си как ръцете й го приканват в нежната си прегръдка. Виждаше зелените й очи да блестят от страстен копнеж, а меките й устни — да се разтварят, за да приемат целувките му. Усещаше с всяка своя фибра невероятната наслада от проникването в нейното съвършено тяло, чувстваше копринения допир на бедрата й около хълбоците си. Но жаждата да стигне до края, да изпита върховното блаженство, си оставаше неутолена, а болката в пламтящите му слабини ставаше все по-непоносима. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да насочи мислите си в друга посока — далеч не толкова приятна, разбира се, но поне такава, която щеше да му донесе покой и най-накрая — тъй чакания сън.
На следващата сутрин, в стремежа си да съсредоточи вниманието си върху нещо по-безопасно от смущаващо красивия образ на своя господар, Шимейн се сети за конете. Едва ли можеше да намери по-подходящо за целта си занимание от това да научи Андрю да язди. Освен кобилата, която Гейдж бе впрегнал в каруцата за пътуването им до Нюпорт Нюз, беше видяла в обора и един доста хубав жребец. Тя реши да отвори дума за това веднага щом господарят й привърши работата на двора и влезе в кухнята, за да закуси.
— Може ли някой от вашите коне да бъде язден?
— И двата коня отлично знаят що е седло и юзда — отвърна Гейдж, докато вдигаше Андрю на високия стол. Стори му се странно, че Шимейн проявява такова любопитство по отношение на конете, и то точно сега, когато закуската ги очакваше на масата. — Жребецът е малко своенравен и му трябва по-опитен ездач, но кобилата е много кротка. Защо питаш?
Тя побърза да обясни, преди да е загубила кураж.
— Питах се дали бихте ми позволил да проведа един урок по езда с Андрю, след като си свърша сутрешната работа, искам да кажа.
— Разбира се — отговори той, като изчака Шимейн да заеме мястото си, преди да седне. — Когато си готова, просто ме повикай от работилницата. Ще ви оседлая кобилата, защото е по-подходяща за Андрю.
— О, нямала е необходимо — увери го припряно тя с едва забележима усмивка. — Баща ми държеше да се науча да оседлавам коне и да им слагам юзди още в много ранна възраст.
— Е, мога поне да я почистя — настоя Гейдж, пълнейки чинията на Андрю с храна.