Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— След това — прошепна той и ръката му се плъзна под ризата й и отвърза шала, който пристягаше бюста й. Елиза с желание се остави на ръцете му.
Устата му с жадна страст търсеха устните й. Измина цяла вечност в целувки, преди той да я пусне задъхана.
— Трудно се удържам. Толкова съм изгладнял за теб. Страхувам се, че ще бъда без задръжки.
— Аз не съм роза и далеч не съм толкова нежна. И аз съм много любопитна. Не ти ли идва на ум, че и аз копнея за това, както и ти. Искам да те ощастливя, но не знам как. Казва ли се, че една жена ощастливява мъжа си?
— Да.
— Тогава ме научи как трябва да те любя. Научи ме какво доставя удоволствие на един мъж. Нека да бъда твоята любима, която заличава спомените от всички други преди мене.
Със закачлива усмивка тя разкопча украсения със скъпоценни камъни колан. След като разхлаби колана, тя загали гърдите му. Окуражена от въздишките му, тя спусна ръцете си към корема му и по-надолу, като се притискаше о него.
Възбуден, Максим свали ризата от раменете й. Устните му се плъзнаха по врата и шията й. Пълните й гърди проблясваха прелъстително в меката светлина на огъня. Максим не можеше да се нагледа на съвършената й красота. Той обхвана меките окръглености с ръце и се наведе над нея. Устата му я обсипваха с милувки и нежност. Елиза отпусна глава назад. Тялото й се разтърсваше от върховно блаженство, което сякаш щеше да изпепели всяка фибра от съществото й. И в най-смелите си мечти тя не беше си представяла, че ласките на любимия биха могли да бъдат толкова опияняващи. Когато Максим започна да я разсъблича, тя му помагаше, докато остана гола пред него. След това тя започна да го съблича, гърдите й съблазнително се допираха до неговите, докато той продължаваше да гали тялото й е ръце.
Максим я поведе към леглото, седна, събу ботушите си, после съвсем освободи колана си и пусна панталоните на пода. Учудена и за миг изплашена, тя погледна към него.
— Страхуваш ли се? — попита Максим.
За известно време тя го наблюдава с интерес, после с предизвикателна усмивка каза:
— Не, само съм любопитна.
Още от първия миг Максим беше омаян от тази смесица от невинност и от чувственост при Елиза. А и по-привлекателна не му се беше струвала никога преди това.
Максим я притегли към себе си и тя обгърна врата му с ръце. Седнал на ръба на койката, той я сложи в скута си. Чувствата, които целувките и ласките му пробуждаха у нея, учестиха дишането й. Тя беше така обхваната от странна възбуда, че почти не усети болката от проникването му в нея. Чувстваше само все по-нарастващото желание, един неутолим глад.
Максим се облегна назад върху възглавниците, с ръце на ханша й. Една прошепната дума и тя последва указанията му — започна бавно да се движи. Учудването й отстъпи пред нарастващата възбуда, когато той мощно посрещна тласъците й. Върховното блаженство, което усещаше в слабините си, я обхващаше все по-силно и я окриляше с обещанието за още по-големи наслади. Той посегна към гърдите й, тя се отпусна назад и се отдаде безрезервно на любовта, а дългите й коси покриха бедрата му. В тишината на каютата чуваше дрезгавите му, на пресекулки вдишвания, докато усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Светът около нея потъна, когато я обзе върховна наслада, хиляди искри преминаха през тялото й и я хвърлиха в екстаз. Тя беше жена, той беше мъж. Тя беше лейди, той — лорд. Тя беше Елиза, той беше Максим. Свързани завинаги чрез огъня на телата и сърцата си.
Устните й изпуснаха дълга въздишка и тя падна на гърдите на мъжа си. Един блажен миг, който изглеждаше като вечност. Той я притискаше нежно към себе си, целуваше челото й, галеше косите й, шепнеше в ухото й нежни думи. Максим придърпа единия край на кожената завивка върху Елиза. След това я обърна и застана отгоре. Той се вглеждаше в очите й и усмивка играеше в ъгълчетата на устните му.
— Задоволено ли е любопитството ви, мадам?
Елиза усети, че възбудата му отново нараства, размърда се под него, въздъхна замечтано и обви ръце около него.
— Още ли има да ме учите, милорд?
— Не те боля много, нали? — шепнеше той в ухото й.
Елиза закачливо се усмихна:
— Милорд, аз съм ваша в добри и лоши дни.
След това те отново полетяха заедно към звездите и измина цяла вечност, преди Максим с нежелание да се надигне от леглото.
Той наля вода от котела в един леген и изми лицето и косата си. Когато отново дойде до леглото, Елиза попита:
— Остави ли и за мен малко вода?
— Това се разбира от само себе си. Не бих пропуснал момента да те видя как се къпеш — усмихна се той.