Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Наполеон беше обещал, че всеки дефицит ще се компенсира с плащане в брой от френската хазна. Това, разбира се, никога нямаше да стане, Масена го знаеше. Затова най-голямата му трудност беше да събира пари от онези, които според него можеха да си позволят да ги дадат.
Прекара сутринта с местни правителствени служители, като се стараеше да изглежда справедлив и разумен пред мъжете, които силно негодуваха срещу сумите, искани от тях.
Следобеда прекара в скучни и жлъчни спорове с австрийското командване по повод демаркационната линия, която трябваше да се създаде между Франция и Австрия посредством Александрийската конвенция, сложила край на похода — ход, който все още предстоеше да бъде ратифициран и от правителството в Париж, и от съвета във Виена. А заради неяснотата на условията, изложени в конвенцията от представителя на Наполеон Бертие и австрийския главнокомандващ Цах, противоречията щяха да продължат със седмици.
Веднага след като австрийците си тръгнаха късно следобеда, Масена получи още цяла дузина пратки, а следващия път, когато вдигна поглед, Солиняк въвеждаше адютант на Наполеон. Двамата мъже се заусмихваха. Пратеникът от Париж беше донесъл девет милиона в злато за ковчежника на армията. Това трябваше да се отпразнува. Солиняк вече беше инструктирал готвача. Всички административни задължения да бъдат преустановени вечерта, предложи той дружелюбно, а когато подчинените му заръкопляскаха, Масена великодушно даде съгласието си.
Двадесет и първа глава
На Сирина й беше заповядано, макар и с мили думи, да се появи в трапезарията в девет.
Същия следобед пристигнаха смарагдите от генерала — великолепна огърлица и обици, които Франко донесе и с грациозен поклон връчи на Сирина в златно ковчеже.
— С поздрави от генерал Масена — беше й казал той.
Когато пристигна, за да я облече, прислужницата й предаде съобщение от генерал Масена, в което се казваше, че той „би бил много щастлив, ако мадмоазел си сложи смарагдовите бижута вечерта“.
Колко дълъг път беше изминала от спокойния си живот в Глостършир, помисли си Сирина. Чудеше се какви щяха да бъдат другите заповеди, които трябваше да изпълнява, преди вечерта да свърши, и гледаше как прислужниците донасят медни кофи с вода за ваната й. Тази вечер я готвеха да стане последната любовница на генерал Масена. А тя не знаеше какво да прави.
Ами ако му откаже? Какво щеше да се случи с нея? Тя потрепери от ужас. Може би трябва само да се съгласява и да се преструва, че не й прави впечатление, как я третират като куртизанка?
Тя не проговори, докато я къпеха и обличаха, чувстваше се като затворничка, която щяха да заведат до ешафода, а мълчанието й очевидно не правеше впечатление на прислужницата, която с удоволствие заповядваше на подчинените си. Тя командваше, а те се подчиняваха, носеха сапун, кърпи и още вода. Прислужницата на два пъти не одобри шампоана, преди да се спре на подходящия аромат. Генералът очевидно предпочиташе жасмин, защото в банята силно ухаеше на него.
Прислужницата подбра и подходящо бельо, след като Сирина заяви, че не я интересува с какво ще се облече. Нежната коприна на шемизетата и воаленият корсет галеха тялото й, разкрасено за удоволствието на генерала.
Корсетът служеше единствено да повдига гърдите й над щедрото деколте на роклята от бял копринен муселин, през която всичко се виждаше. Нямаше съмнение за целта, заради която беше тук, облечена с подобни дрехи — бельо с телесен цвят, с което изглеждаше като гола, и което прилепваше по тялото й, когато се движеше.
Косата й беше вдигната по антична мода — русите й къдри падаха надолу, хванати високо на тила й. Смарагдовата огърлица лежеше на разголената й гръд като чувствена покана за поглед, за допир.
Несъмнено ослепителна, беше заключението на двайсетината мъже, когато се появи в трапезарията. Всички се обърнаха да я изгледат, застанала на вратата, смарагдите привличаха погледите, а едрите й гърди приковаваха вниманието им. Всеки офицер завидя на генерала, който се приближи, за да поздрави дамата, която Солиняк му беше довел от Флоренция.
— Добър вечер, мадмоазел — каза Масена, когато стигна до нея, и леко се поклони. — Солиняк ми каза, че се казвате госпожица Блайд. Добре дошла в Милано. — Той не се представи и Сирина се почуди дали това се дължи на наглост или срамежливост. За разлика от няколко негови офицери, облечени в официалните си униформи, целите позлатени, той носеше строга черна униформа без медали и отличия. — Смарагдите много ви отиват — добави той с безизразен глас.