Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Докато могат да се кажат твърде много неща за порядъка, който Нейно Катранено Величество наложи през този продължителен шахматен период — рязко започна епископът и Пол подскочи, — има какво да се каже и за по-либералната политика на нейния предшественик. Ето защо, тъй като самият аз съм в прекрасни отношения с нашата владетелка — в каквито бях и с предишната администрация, — разбирам, че вие може и да нямате такъв късмет. — Хъмфри млъкна и пое дълбоко въздух, сякаш останал без дъх от собствената си достойна за възхищение реторика. — Ако желаете да избегнете вниманието на нашата абаносова повелителка, препоръчвам ви да се възползвате от първата алтернатива която ви предложих. В такъв случай бихте могли да прекосите този квадрат и да се озовете право на границата на нашата земя. Ужасният звяр, за който се твърди, че обитава тази област, без съмнение е плод на фантазията на селяните, широко известни със склонността си да разнообразяват своето тъпо и еднообразно всекидневие с подобни измислици. Ще ви начертая карта. Можете да стигнете там по залез слънце. Той отпусна доволно ръце върху облегалките на огромното си кресло. — Който рискува — печели.
Докато Гали припряно търсеше писалка и хартия за епископа, Пол се възползва от случая да събере малко информация. Твърде дълго беше бродил в мъгла — в буквалния и в преносния смисъл.
— Как се нарича това място?
— Ами понякога го наричат Осемте квадрата — поне според старите и най-авторитетни издания. Но онези от нас, които винаги са живели тук, не намират причина да го назовават с каквото и да е име, тъй като се намираме насред него! Все едно да питаш птицата, как би назовала небето, нали разбирате…
— И някога сте били в добри отношения с… Белия цар, така ли? — побърза да зададе друг въпрос Пол.
— Царица. Никой от нас никога не е срещал сънливите владетели на нашата скромна територия — те са доста отчуждени управници. Не, тъкмо дамите, да са благословени и двете, поддържат по традиция реда в Осемте квадрата, докато съпрузите им си стоят затворени вкъщи.
— Аха… Е, щом сте били в добри отношения с Бялата царица, а сега управлява Черната, как така сте и неин приятел?
Епископът май се пораздразни.
— Уважение, младежо. С една дума, това е. Нейно Абаносово Величество разчита на моите преценки и — бих добавил — консултира се с мен не само по духовни, а и по мирски дела, тъй че съм удостоен с наистина уникален статут.
Отговорът не удовлетвори Пол.
— Но ако Черната царица открие, че сте ми помогнали независимо от факта, че нейните войници може и да ме търсят, няма ли да се разгневи? И ако Бялата царица отново вземе властта, тя няма ли да е бясна, че сте били толкова близък с нейната противница?
Този път Хъмфри май наистина се ядоса. Редките му вежди се събраха и се свъсиха над носа му.
— Младежо, не ви подхожда да обсъждате проблеми извън вашата компетентност каквато и да е днешната мода. Но в интерес на собствената ви образованост, от каквато очевидно крайно се нуждаете, ще ви изясня нещо.
Той се прокашля, но точно в този момент се появи Гали с перо и голям лист хартия.
— Намерих ги, епископе.
— Да, чудесно, момчето ми. Сега тихо. — Епископът прикова за миг малките си очички в Пол и отново ги отмести. — Аз съм уважаван човек и не бих дръзнал — за доброто на страната — да предоставя своята далеч не незначителна тежест нито на едната, нито на другата клика. Понеже кликите са временни, дори ефимерни, докато скалата, върху която е изградено моето епископство, е сътворена от материята на вечността. Така че, ако направя аналогия, моята позиция е на човек, който балансира върху стена. Подобна позиция би изглеждала опасна за някого, комуто липсват опитът и естественият ми усет за равновесие и който ме зяпа отдолу. Всъщност на такъв човек би му се струвало, че съм изложен на неминуема заплаха от страхотно… сгромолясване. Да, но гледката отгоре, оттук — потупа той плешивата си глава — е съвсем различна, уверявам ви. Изглежда, че съм създаден в съвършената форма за балансиране върху стена. Бог творец ме е създал, както излиза, постоянно да балансирам между две взаимоизключващи се алтернативи.
— Разбирам — обади се Пол, който не се сещаше какво друго да каже.
След това обяснение настроението на епископа видимо се подобри. Той набързо начерта една карта и му я връчи със замах. Пол му поблагодари, след което двамата с Гали напуснаха миниатюрния замък и изтрополиха по моста.
— Оставете вратата отворена — викна след тях епископ Хъмфри. — Не мога да пропусна такъв прекрасен ден, пък и в края на краищата няма от кого да се страхувам!