Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Докато прекосяваха моста, Пол погледна надолу и забеляза, че ровът е съвсем плитък. Човек можеше да прецапа през него и най-много да си намокри глезените.
— Казах ти, че ще получиш, каквото ти трябва — обади се бодро Гали.
— Да — отвърна Пол. — Явно е от хората, които имат отговор за всичко.
Денят превали, докато се връщаха. Щом стигнаха до Стридената къща, слънцето бе потънало зад гората. Пол изгаряше от нетърпение да поседне и да изпъне крака.
Гали почука и вратата веднага зейна.
— Проклети заплеси! — ядоса се момчето. — Дай им само лудории и изобщо не помнят какво им казваш. Мияги! Чесапийк!
Отвърна само ехото. Пол тръгна след момчето по коридора и стъпките им отекваха отчетливо като удари на барабан. Нещо сви гърлото му. Във въздуха се носеше странен мирис на море — едновременно солен и отблъскващ, сладък и възкисел. Къщата беше потънала в тишина.
В голямата зала също беше тихо, но този път никой не се бе скрил. Децата лежаха пръснати по пода, някои — повалени и оставени в странни пози като вцепенени танцьори, други — струпани набързо по ъглите, като употребени и захвърлени вещи. Бяха не просто убити, а подложени на някакво насилие, което Пол не можеше да проумее. Бяха отворени, одрани и изтърбушени. Стърготините на пода се бяха слепнали във влажни тъмни топки и все пак не бяха успели да поемат всичкото черно, което блестеше лъскаво и лепкаво в дрезгавината.
Гали простена и падна на колене. Пол се уплаши разширените му от ужас очи да не изхвръкнат от черепа му. Опита се да го дръпне, но не можа да се помръдне.
На стената, над една от най-големите купчини, извита в дъга над бледите, опръскани с кръв ръце и крака и слепи лица със зинали уста, с разкривени черночервени букви върху дъските беше изписана думата „КРЕМКАРАМЕЛ“.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СИНЪТ НА ДЪЩЕРЯТА НА ЕЛАНДА
МРЕЖА/ИНТЕРАКТИВНО КИНО: IEN, серия 4(Ев, НАм) — „УДАР В ГЪРБА“.
(Картина: Кенеди тича през градината на имението, преследван от торнадо.)
Диктор: Стабак (Карълъс Кенеди) и Ши На (Уенди Йохира) отново се опитват да избягат от имението крепост на тайнствения доктор Метуселах (Мойше Райнер). Джефрис и още шестима второстепенни герои са на разположение. Свържете се с: IEN.
BKSTB. CAST.
— Долу на входа има някой.
Дългия Джоузеф надникна плахо от вратата на стаята й. Не му се искаше да се доближава до болната, независимо че болестта, която му бяха съобщили — нервно разстройство вследствие на стрес, — надали беше заразна.
— Казвал се Габа или нещо такова.
— Казва се !Ксабу. Приятел от политехниката. Пусни го.
Втренчи се начумерено за миг в нея, но се обърна и се затътри навън. Явно никак не му харесваше да отваря вратата и да й предава съобщения, но по свой си начин правеше всичко възможно. Рени въздъхна. Така или иначе нямаше сили да се ядосва — мнителността и лошото настроение си бяха типичните състояния на баща й. За негова чест, откакто тя си беше вкъщи, не очакваше от нея да става и да му готви. Естествено, приносът му в домакинството не беше нараснал кой знае колко. И двамата ядяха предимно студени тестени закуски или подгряваха полуфабрикати „Меню“.
Чу входната врата да се отваря. С мъка се поизправи в леглото, пийна вода и се опита да пооправи косата си. Дори и да си полуумрял, неудобно е да си със смачкана от лежането прическа.
За разлика от баща й бушменът влезе в стаята без никакво колебание. Спря на метър — два от нея, което по всяка вероятност беше израз на уважение, а не на нещо друго. Рени протегна ръка да го повика по-близо. Дланта му беше топла и й подейства успокоително.
— Много се радвам да те видя, Рени. Тревожех се за тебе.
— Всъщност се справям доста добре.
Стисна ръката му и я пусна, после се огледа къде да го настани. Единственият стол беше отрупан с дрехи, но той май се чувстваше удобно и прав.
— Трябваше да водя битка, за да ме пуснат вкъщи от спешното отделение. Ако ме бяха пратили в болница, не ми мърдаха няколко седмици карантина.
Щеше да бъде по-близо до Стивън, но тя знаеше, че това би й причинявало болка.
— У дома според мен си си най-добре — усмихна се !Ксабу. — Знам, че в една модерна болница могат да се направят чудеса, но все пак съм част от народа си. Ако ми се наложеше да остана на такова място, щях да се разболея още повече.
Рени вдигна поглед. Баща й пак се беше появил на вратата и оглеждаше !Ксабу. Лицето на Дългия Джоузеф имаше много странен израз, а щом забеляза, че Рени го наблюдава, изпита и неудобство.