Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Хммм… Точно във времето ми за поезия — моя твърде кратък миг за спокойно съзерцание. Спокоен и единствен…
Той затвори книгата и я остави да се плъзне там, където полукълбото на корема срещаше късите му крака — в този район нямаше нищо достатъчно плоско, за да бъде наречено „скут“.
— Аха… кухненският слуга, виждам. Ти беше Гали, нали така? Пазителят на готварския огън. Какво те води насам, хлапако? Да не би някое печено прасе да е решило да се изповяда? Огнената яма навява такива задни мисли. Хръмм-хръмм.
Пол не разбра веднага, че глухият звук, наподобяващ барабанен бой, всъщност е смях.
— Дойдох да ви помоля за помощ, епископ Хъмфри, вярно си е. — Гали се вкопчи в ръкава на Пол и го изтика напред. — Този господин имаше нужда от съвет и аз му рекох: „Питай епископ Хъмфри. Той е най-умният човек по тези места.“ И ето ни тук.
— Тъй, тъй.
Епископът извърна очичките си към Пол и след кратък проницателен оглед отново ги плъзна встрани. Не задържаше погледа си върху нищо, така че думите му звучаха някак разсеяно и раздразнено.
— Чужденец, а? Нов преселник в нашето скромно графство? Или може би ни посещавате за кратко? Мимоходом? Пътешественик?
Пол се поколеба. Въпреки уверенията на Гали Хъмфри го смущаваше. Имаше нещо отстранено в този човек — сякаш някаква крехка стъклена преграда го отделяше от останалия свят.
— Чужденец съм — призна най-сетне той. — Опитвам се да напусна града, но май се забърках в някаква неприятност между белите и черните… Някакви черни войници се опитаха да ми напакостят, макар да не съм им сторил нищо. Търсят ме и други хора, с които не искам да се срещам…
— … затова трябва да решим как най-лесно да излезе от квадратите — довърши вместо него Гали.
— От квадратите ли? — зачуди се Пол, но епископът явно беше наясно.
— О, да. И как се движите? — примижа той, след това вдигна към окото си монокъла, който висеше на ширитче върху обширния му тьрбух. В дебелите му пръсти той заприлича на дребно стъкълце. — Трудно е да се каже, тъй като сте иноземец като Гали и неговите дрипльовци. Хммм… Напомняте ми пехотинец, но също така и конник. А може да сте и нещо съвършено друго, разбира се, но всякакви размишления относно начина ви на придвижване биха били безплодни — все едно да питаш рибата дали предпочита карета или велосипед, ако схващате какво имам предвид. Хръмм-хръмм.
Пол нищо не разбра, но беше предупреден, че епископът е предразположен към приказки. Придаде си съсредоточен вид.
— Донеси ей онова там, момче. Голямото — посочи Хъмфри.
Гали скочи да изпълни нареждането му и домъкна с усилия подвързана с кожа книга, голяма почти колкото самия него. С помощта на Пол я отвориха, опряна върху ръкохватките на епископското кресло. Пол очакваше да види карта, но за негово изумление на двете страници имаше решетка от разноцветни квадрати, всеки запълнен със странни обозначения и ситни чертежи.
— Да видим сега… — И епископът прокара едрия си показалец по решетката. — Н ай-благоприятният курс за вас би бил да се придвижите бързо натам, диагонално от тук. Винаги съм уважавал дръзките диагонали — или поне от момента на ръкополагането си. Хръмм. От друга страна, носят се слухове, че в района обикаля някакъв неприятен свиреп звяр, следователно този избор едва ли е за предпочитане. Същевременно нямате кой знае какви възможности. Царицата има замък недалеч оттук, а както разбирам, нямате особено желание да се срещате с нейните любимци, хммм? — изгледа той лукаво Пол, който поклати глава. — Така и предполагах. А и самата дама посещава доста честичко това място. Придвижва се твърде изненадващо, тъй че е за предпочитане да не предприемате продължителни пътувания през любимата й територия, дори да се окаже, че тя временно отсъства.
Епископът се облегна назад и масивното кресло изскърца. Даде знак на Гали и момчето, пъшкайки, отнесе книгата.
— Трябва да поразмишлявам — заяви дебелакът и отпусна лоясалите си клепачи.
Мълча дълго. Пол си помисли, че може да е заспал, и заоглежда стаята. Освен с огромната колекция от великолепно подвързани книги стените бяха покрити с всевъзможни любопитни неща — стъкленици, натъпкани с изсъхнали растения, кости и дори цели скелети на непознати същества, парченца искрящи скъпоценни камъни. На отделна лавица беше поставен огромен буркан с живи насекоми — някои приличаха на корички хляб, други на суджучета. Докато наблюдаваше как странните същества се прескачат в запушения буркан, усети стомахът му да се присвива от глад, след което му прилоша. Беше гладен, но не чак толкова.