Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Не, той не стори нищо за качеството или за дао. Спечели разумът. Той показа как разумът може да се разшири така, че да включи елементи, които по-рано са били несмилаеми и затова са били считани за ирационални. Мисля, че именно непреодолимото присъствие на тези ирационални елементи, плачещи за асимилиране, създава сегашното лошо качество, хаотичния, разпокъсан дух на XX век. Искам да се заема с това по възможно най-методичния начин:
Сега сме върху подгизнал склон, по който се върви трудно. Хващаме се за клонки и храсти, та да не паднем. Правя крачка, после оглеждам къде да стъпя, стъпвам и пак се оглеждам.
Скоро храсталакът така се сгъстява, че ми става ясно — ще трябва да сечем. Сядам на земята, докато Крис извади мачетето от раницата на гърба ми. Подава ми го и аз започвам да просичам път през гъстака. Напредваме бавно. Две-три клонки трябва да се отсичат при всяка стъпка. Така може да продължи дълго.
Първата стъпка надолу от изявлението на Федър, че „качеството е Буда“, е постановката, че такова твърдение, ако е вярно, предоставя рационална основа за обединяване на три области от човешката дейност, които сега са разединени. Тези три области са религията, изкуството и науката. Ако може да се докаже, че понятието „качество“ е в центъра на трите и че това качество не е няколко вида, а само един, то следва, че трите разединени области имат основа за взаимна конвергенция.
Отношението на качеството към областта на изкуството бе показано доста изчерпателно чрез изследване разбирането на Федър за качеството в областта на реторичното изкуство. Не мисля, че има още много да се направи тук от гледна точка на анализа. Изкуството е дейност от високо качество. Това е всичко, което всъщност трябва да се каже. Или ако е необходимо нещо по-високопарно: изкуството е божеството, разкрило се в делата на човека. Връзката, установена от Федър, изяснява, че двете толкова различно звучащи постановки са всъщност идентични.
В областта на религията рационалната връзка на качеството с божеството трябва да бъде установена по-задълбочено и се надявам да направя това доста по-късно. Засега можем да се замислим върху обстоятелството, че старите английски корени на Буда и качество, Бог и добро изглеждат идентични.
А що се отнася до науката, искам да фокусирам вниманието в най-близкото бъдеще, защото това е областта, в която има най-остра нужда от установяване на връзка. Общоприетото становище, че науката и нейната рожба техниката са „свободни от ценности“, ще рече, „свободни от качество“, ще трябва да отстъпи. Именно тази „освободеност от ценности“ се крие зад впечатлението за ефекта на една смъртоносна сила, върху което бе обърнато внимание в по-раншни шъто̀куа. Утре имам намерение да се заема с това.
През останалата част от следобеда се спускаме на зигзаг по стръмния склон, като прескачаме гнили дънери.
Стигаме до някаква урва, вървим по ръба й, като търсим път за слизане, и най-накрая намираме клисура, по която можем да се спуснем. Тя продължава надолу в скалист процеп с малко ручейче. Храсталаци, скали, гнила дървесина и корени на огромни дървета, поени от ручейчето, изпълват цепнатината. След това дочуваме рева на много по-голям поток в далечината.
Прекосяваме потока с помощта на въже, което изоставяме, и после до един път отвъд намираме няколко други туристи. Те ни вземат в колата си до града.
В Боузмън сме късно, по тъмно. Вместо да будим Диуиз и да се приберем там, настаняваме се в главния хотел в центъра. Няколко туристи във фоайето ни наблюдават. Със старото си армейско облекло, тоягата, двудневната брада и черната барета сигурно приличам на кубински революционер, готов за щурм.
Влизаме в хотелската стая изтощени и струпваме всичко на пода. Изсипвам в кошчето за смет камъчетата, попаднали в обувките ми, докато сме газили бързите води на потока, после ги слагам до прозореца да съхнат бавно на хлад. Срутваме се в леглата, без да пророним дума.
22
На следващата сутрин напускаме хотела, чувствувайки се ободрени, сбогуваме се с Диуиз и се отправяме на север по пустото шосе, излизащо от Боузмън. Диуиз и Джени искаха да останем, но особеният гъдел да продължа пътя и мислите си е по-силен. Днес искам да говоря за един човек, за когото Федър никога не бе чувал, но чиито трудове аз изучих доста подробно, като се готвех за тази шъто̀куа. За разлика от Федър този човек стана световна знаменитост на тридесет и пет годишна възраст, а жива легенда — на петдесет и осем. За него Бъртранд Ръсел бе казал: „по общо признание: най-изтъкнатият учен на своето поколение“. Той е бил астроном, физик, математик и философ, всичко едновременно. Казва се Жул Анри Поанкаре.