Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Тогава неговият вътрешен поглед се вдигна и улови собствения му образ и разбра къде се намира и какво вижда, и… не знам какво точно стана… но сега свличането, което Федър бе усещал по-рано, вътрешното разделяне на съзнанието, изведнъж набра инерция, както става със свлачищата по планинските върхове. Преди да може да я спре, внезапно натрупалата се маса на осъзнатото започна да расте и расте в неподдаваща се на контрол лавина от мисли и осъзнаване, растеше и растеше понеслата се надолу маса, увеличаваше обема си стотици пъти, а после новата маса увличаше още каменопади, стотици пъти колкото нея, и после още стотици колкото новообразуваното и още, и още, нашир и длъж; докато не остана нищо, върху което да стъпи.
Не остана нищо.
Всичко се изплъзна изпод краката му.
21
— Ти не си много смел, нали? — казва Крис.
— Не — отвръщам и дърпам със зъби обелката на резенче салам, за да отделя месото. — Но ще се смаеш, ако разбереш колко съм хитър.
Сега сме доста под билото и смесеният боров и широколистен шубрак тук е много по-висок и по-гъст, отколкото бе на същата височина от другата страна на каньона. Очевидно тук пада повече дъжд. Поглъщам голямо количество вода от канчето, което Крис е напълнил от потока, после го поглеждам. От израза му разбирам, че се е примирил с връщането и няма нужда да изнасям лекция или да споря. Приключваме обяда с половин пакетче бонбони, накрая изпиваме по едно канче вода и се опъваме по гръб на земята да отдъхнем. Планинската изворна вода има най-добрия вкус на света.
След малко Крис казва:
— Вече мога да нося по-тежък товар.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен — отговаря малко високомерно той.
С благодарност прехвърлям някои по-тежки неща при него, слагаме раниците на гръб, като нахлузваме ремъците на земята и после се изправяме. Усещам разликата в теглото. Той може да бъде внимателен, когато е в подходящо настроение.
Оттук нататък май спускането ще е бавно. Този склон очевидно е изсичан, има храсталак, по-висок от нас, който затруднява ходенето. Ще трябва да го заобиколим.
Онова, което сега ми се ще да направя в тази шъто̀куа, е да се измъкна от интелектуалните абстракции с най-общ характер и да отида към някаква устойчива, практична, всекидневна информация, а не ми е много ясно как да сторя това.
Едно нещо във връзка с пионерите, за което няма да чуете да се говори, е, че те неизменно, по природа, забъркват каши. Носят се неудържимо напред, виждат само своята благородна, далечна цел и никога не забелязват боклука и опустошенията, които оставят след себе си. Някой друг се заема да ги почисти, а това не е кой знае колко привлекателна или интересна работа. Човек трябва известно време да потиска личността си, преди да може да се залови за нея. После, след като веднъж е потиснал достатъчно духа, не е чак толкова зле.
Да откриеш метафизична връзка между качеството и Буда на някой от планинските върхове на своите собствени изживявания, е много ефектно. И много несъществено. Ако за това бе цялата шъто̀куа, трябва да бъда отпратен. Важното е отношението на такова едно откритие към всички долини на този свят и всички тъпи, отегчителни неща и монотонни години, които очакват всички ни в тях.
Силвия знаеше какво приказва, когато първия ден спомена за всички ония хора, дето идваха насреща ни. Как ги нарече? „Погребално шествие.“ Задачата сега е да се върна долу при тази процесия с един по-обемен подход от съществуващия сега.
Преди всичко не знам дали твърдението на Федър, че качеството е дао, отговаря на истината. Не ми е известен никакъв начин да се провери това, след като всичко, което той направи, бе да сравни схващането си за една мистична същност с друга. Той положително е мислел, че са еднакви, но може да не е разбирал напълно какво е качество. Или, което е по-вероятно, може да не е доразбрал дао. Положително не е бил мъдрец. А в тази книга има доста съвети за мъдреци, в които би сторил добре, ако се бе вслушал.
Освен това мисля, че целият му метафизичен алпинизъм не е направил абсолютно нищо, за да задълбочи нашите знания във връзка било с това, какво е качеството, било с това какво е дао. Нищичко.
Звучи като категорично отрицание на онова, което той мислеше и говореше, но не е така. Смятам, че с това изявление той самият би се съгласил, след като всяко описание на качеството е вид дефиниция и затова се разминава със своята цел. Мисля, той даже би могъл да каже, че твърдения от рода на направените от него, които не достигат целта си са дори по-лоши от липсата на каквито и да е твърдения, понеже те могат лесно да бъдат погрешно взети за истина и по такъв начин да възпрепятствуват проумяването на качеството.