Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато се разделяше с Хирано, инспектор Нумата добави, че в полицейския участък на Токуношима не работи нито един човек, роден на острова. Това е железен закон — полицаят не може да служи там, където е роден; той се спазва свято и в цялата префектура Кагошима. В разследването не бива да има лични мотиви.
Сега му предстоеше да се срещне само с Накагава, макар и да знаеше, че разговорът с него няма да бъде лек. Накагава живееше в западната част на острова, в Ниши Акина. Хирано тръгна затам по един планински път с такси. Главното превозно средство на Токуношима бяха автобусите, но те минаваха нарядко и ако решиш да ги чакаш, значеше да си губиш напразно времето. Сегиз-тогиз започна да плиска порой и пейзажът, който се откриваше през прозореца на колата, се забули от бяла пелена.
Накагава живееше в скромна селска къщичка сред плантация от захарна тръстика, заобиколена със зидана ограда. На портата беше окачена дървена дъска с черен надпис: „Компания за усвояване на Южните морета“.
Хирано позвъни. Излезе възрастен човек с рошави вежди, упорито заострена брада и взиращ се поглед. Лицето му беше обрасло с остра четина, види се, небръсната от няколко дни. Навярно беше Накагава. Разглеждаше подозрително госта.
Хирано му подаде визитната си картичка. Като чу, че искат да го разпитват за покойния кмет, стопанинът започна да се държи още по-недоверчиво.
— Няма за какво да разговаряме. Отивайте си!
Не помогнаха и обясненията на Хирано за това, какво е станало повод за посещението му. Накагава не искаше дори да слуша нищо.
— Отивайте си, защото иначе ще извикам полицията!
Но Хирано не отстъпваше.
— Кажете ми само едно. Приблизително по времето, когато умря господин Хага, на острова е идвал заместник-министърът Хидейо Ошима. Водихте ли го на старите гробища в Ниши Акина?
Хирано рискуваше, като зададе направо най-важния си въпрос: ако Накагава откаже да отговори, щеше да се върне с празни ръце.
— Защо питате за нещо, което не е ставало? — отряза Накагава.
Хирано не пропусна да се възползва от този отговор.
— Неотдавна, когато сте придружавали началника на Управлението за национална отбрана Мацуока, на гробището била намерена сребърна лъжичка…
— Откъде знаете? — не можа да скрие учудването си Накагава.
— Жената, която е намерила лъжичката, е моя позната.
— Ваша позната? А тя познава ли заместник-министъра Ошима? — В очите на Накагава проблесна любопитство. Хирано се убеди, че събеседникът му се е хванал на въдицата, и продължи да го разпитва.
— Възможно е лъжичката да е била загубена от Ошима. Но защо е ходил той на гробището? …
— Искате да научите за нещо, което не е ставало — отговори грубо Накагава. Хирано дори се обърка. По лъжичката той се сети за посещението на Ошима на острова, но всичко по-нататък беше само предположение. Пряка връзка между лъжичката и Ошима не се виждаше. Дори ако лъжичката е принадлежала наистина на Ошима, от това съдбата на Мари и причината за смъртта на кмета Хага не ставаха по-ясни. Фактът за посещението на гробището също не даваше нищо. — Отивайте си! Не познавам никакъв Ошима и още повече никакъв заместник-министър.
Надеждите на Хирано видимо пропадаха.
— Аз не вярвам в скоропостижната смърт на кмета — каза решително той. — Казаха ми, че вие сте били приятел с господин Хага. Нима вярвате, че той е умрял от естествена смърт?
— Полицията разследва този въпрос.
— Казват, че имало средство, което предизвиква изкуствено инфаркт. Чувал съм, че след смъртта препаратът бързо се разлага и затова експертизата не може да го открие.
— Нима искате да кажете, че на кмета са дали такава отрова? — Гласът на Накагава се разтрепера.
— Напълно е възможно.
— А защо е нужно да се прави толкова сложно? На острова е пълно с хабу. Да пуснат в леглото му една змия — и край! — Накагава повтори това, което каза инспекторът Нумата.
— Виждам, че сте неспокоен. Струва ми се, че и във вас са се породили подозрения?
— Какви ти подозрения! Кметът умря от инфаркт. А освен туй защо е притрябвало на хората от центъра да го убиват?! — Гласът на Накагава се превърна в крясък.
— А нима казах, че са го убили хора от центъра?
— Че това е ясно и без да се казва. Нали тъкмо те са го поканили и нали умря след вечерята, и… — Накагава явно се смути. — Чуйте какво ще ви кажа! Не зная какво се опитвате да надушите, но аз няма да ви кажа нищо повече. Нищо не зная. Махайте се оттук!
Това беше всичко, което Хирано можа да изцеди от Накагава.