Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Избраната точка на преминаване беше на 50 километра северно от мястото, където се намираха, а отвъд необозначената граница оставаха само сто до пътя Багдад — Руейшид. Въпреки това капитанът смяташе, че ще е необходимо да пътуват цяла нощ, да се укриват под камуфлажната мрежа през деня и да продължат следващата нощ, за да оставят Майк Мартин на място, което се намира на достатъчно близко разстояние пеша до пътя.
Тръгнаха в четири следобед. Слънцето продължаваше да пламти и беше горещо като в пещ. В шест се здрачи и температурата на въздуха започна да пада бързо. В седем беше съвършено тъмно и стана студено. Потта изсъхна по телата им и те бяха благодарни за дебелите пуловери, за които им се подиграваше пилотът на Газелата.
В първия джип навигаторът седеше до шофьора и непрекъснато сверяваше местоположението и курса. Там, в базата, двамата с капитана бяха прекарали с часове взрени в поредица от снимки в голям мащаб, любезно предоставени от американски самолет Ю-2, излетял за целта от базата си в Таиф. Те даваха по-добра картина от обикновена карта.
Пътуваха без светлини, но с малко фенерче навигаторът следеше криволичещото им преминаване, коригирайки го всеки път, когато урва или дефиле ги принуждаваше да се отклонят на няколко километра на изток или на юг.
Всеки час спираха, за да уточнят местоположението си с Магелана. Навигаторът вече беше разчертал краищата на снимките на минути и секунди дължина и ширина, така че по данните, които даваше Магелан на дигиталния си дисплей, установяваха точно къде се намират на снимките.
Напредваха бавно, защото на всяко било някой от хората трябваше да изтича напред и да надникне, за да се увери, че от другата страна не ги очаква неприятна изненада.
Час преди разсъмване намериха пресъхнало корито на река, обградена с отвесни скатове. Разположиха се в него и се покриха с мрежата. Един от хората отиде до близката височина да погледне надолу към лагера и нареди да се направят още няколко неща, докато се увери, че разузнавателният самолет ще трябва да влети и да се разбие в урвата, за да ги види.
През деня ядоха, пиха и спаха, а двама от тях стояха непрекъснато на пост, за да не би да се появи някой бродещ овчар или друг самотен пътник. На няколко пъти чуха високо над тях да прелитат иракски реактивни самолети, а по едно време от близката височина се разнесе блеенето на кози. Но животните, които сякаш бяха без пастир, се отдалечиха в противоположна посока. След залез-слънце продължиха.
Малко преди четири сутринта зърнаха в далечината светлините на иракския градец Ар-Рутба, разположен от двете страни на шосето. Магелан потвърди, че се намират където искаха — южно от града, на осем километра от шосето.
Четирима от мъжете потърсиха наоколо, докато открият пресъхнало корито на поток с меко, пясъчно дъно. Там те изкопаха дупка, работейки тихо с помощта на прикачените отстрани на ландроувърите шанцови инструменти. Заровиха мотоциклета и бидоните с резервно гориво, в случай че се наложи да бъдат използвани. Всичко беше завито в здрави полиетиленови торби, за да бъде защитено от пясъка и водата, защото дъждовният сезон тепърва предстоеше.
Отгоре струпаха камъни, за да не може водата да отмие и отнесе скритите там неща.
Навигаторът се изкачи по склона и засече точното местоположение на точката спрямо радиоантената над Ар-Рутба, чиято червена предупредителна светлина се виждаше в далечината.
Докато те работеха, Майк Мартин се съблече съвършено гол и извади от сака си дрехата, кърпата за глава и сандалите на Махмуд Ал-Хури, иракски работник — градинар и момче за всичко. С торбичка, в която имаше хляб, зехтин, сирене и маслини за закуска, охлузен портфейл с карта за самоличност и снимки на престарелите родители на Махмуд, очукана тенекиена кутия с малко пари и джобно ножче, той бе готов да потегли. На ландроувърите им трябваше час за да се отдалечат достатъчно от мястото, преди да се зазори.
— Успех — рече капитанът.
— Успешен лов, шефе — рече навигаторът.
— Поне ще имаш прясно яйце за закуска — обади се друг, при което се чу приглушен смях. Хората от САС никога не си пожелават „късмет“ — никога. Майк Мартин махна с ръка и тръгна през пустинята към пътя. Минути по-късно ландроувърите ги нямаше и мястото отново опустя.