Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Агент?
— Да, господин президент, агент. Който да минава за иракчанин.
Горбачов ги изгледа съсредоточено.
— И разполагате с такъв човек, така ли?
— Да, ваше превъзходителство. Но той трябва да има къде да живее. Тихо, дискретно, невинно — докато получава съобщенията и предава нашите въпроси. Молим да му се даде възможност да се представя за иракчанин на работа при един от старшите дипломати в Съветското посолство.
Горбачов опря брадичка на върховете на пръстите си. Тайните операции съвсем не му бяха чужди. Съветското КГБ беше провело не една. Сега искаха от него да помогне на старите врагове на КГБ да проведат своя операция и да позволи да използват Съветското посолство като прикритие за техния човек. Нещо така нечувано, че го напуши смях.
— Ако хванат вашия човек, ще се компрометира нашето посолство.
— Не, ваше превъзходителство, вашето посолство ще е било най-цинично подведено от традиционните западни врагове на Русия. Саддам ще повярва — рече Ланг.
Горбачов се замисли. Припомни си, че лично един президент и един министър-председател го молеха за това. Очевидно го смятаха за важно, а той нямаше друг избор, освен да смята за важна добрата им воля. Най-накрая кимна.
— Добре. Ще наредя на генерал Владимир Крючков да ви окаже пълно съдействие.
По онова време Крючков беше председател на КГБ. Десет месеца по-късно, докато Горбачов почиваше край Черно море, Крючков, заедно с министъра на отбраната Дмитри Язов и други щеше да направи преврат срещу собствения си президент.
Двамата западняци се размърдаха сконфузени.
— Нашите най-големи уважения, господин президент — обади се Ланг, — бихме ли могли да ви помолим това да е вашият министър на външните работи и само на него да се доверите?
По онова време министър на външните работи и верен приятел на Михаил Горбачов беше Едуард Шеварднадзе.
— Шеварднадзе и само той, така ли? — попита президентът.
— Да, ваше превъзходителство, ако разрешите.
— Добре. Въпросът ще бъде уреден само чрез външното министерство.
Когато служителите на западното разузнаване си отидоха, Михаил Горбачов потъна в мисли. Искаха само той и Едуард да са в течение. Не и Крючков. Дали, почуди се той, не знаят нещо, което президентът на СССР не знае?
Агентите на Мосад бяха общо единайсет, два екипа от по петима и ръководителят на операцията, подбран лично от Коби Дрор, който го изтегли от скучното назначение като лектор на новобранците в Школата за подготовка край Херцлия.
Единият от екипите беше от отдела Ярид, сектор на Мосад, свързан с оперативна сигурност и наблюдение. Другият — от Невиот, специализиран в подслушване, пробиване и проникване — с две думи всичко, свързано с неодушевени предмети или машини.
Осмина от десетте говореха добър или приличен немски, докато ръководителят на операцията го владееше свободно. Останалите двама бяха технически персонал. Авангардът за операция „Иисус Навин“ се събра във Виена в продължение на три дни, пристигайки от различни точки в Европа. Всички разполагаха с безукорни паспорти и легенди.
Както и при операция „Йерихон“, Коби Дрор нарушаваше донякъде някои правила, но никой от подчинените му нямаше да спори, тъй като „Иисус Навин“ беше обозначена с „аин ефес“, което означава „без провал“, а това предполагаше най-висок приоритет.
Екипите от Ярид и Невиот обикновено работят в групи от по седем до девет души, но тъй като обектът се смяташе за граждански, неутрален, непрофесионален и неподозиращ, бройката бе съкратена.
Ръководителят на бюрото на Мосад във Виена беше отделил три тайни квартири, както и трима бодлим, които да ги поддържат чисти, спретнати и снабдени с всичко по всяко време.
„Бодел“, в множествено число „бодлим“, е обикновено млад израелец, често студент, взет за „вафла“ след задълбочено проучване на произхода и биографията му. Той изпълнява дребни поръчки, върши домакинска работа и не задава въпроси. В замяна на това го оставят да живее без наем в някоя от тайните квартири на Мосад, което е голяма помощ за безпаричен студент в чужда столица. Когато се нанасят дошли отвън „пожарникари“, боделът трябва да се изнесе, но може и да остане, за да чисти, пере и пазарува.
Макар Виена да не изглежда голяма столица, тя винаги е била важна за света на шпионажа. За да разберем защо, трябва да се върнем към 1945-а, когато градът, като втора столица на Третия райх, беше окупиран от победилите съюзници и разделен на четири сектора — френски, британски, американски и руски.
За разлика от Берлин Виена си върна свободата, дори руснаците се съгласиха да напуснат, но цената беше пълният неутралитет за града и за цяла Австрия. Когато започна студената война по време на блокадата на Берлин през 1948-ма, Виена скоро се превърна в средище на шпионажа. Тъй като беше удобно неутрална, на практика лишена от собствен контрашпионаж, намираше се близо до унгарската и чешката граници и бе открита за Запада, но гъмжеше от източноевропейци, тя представляваше идеална база за най-различни централи.