Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Събудено бе любопитството му, а тъй като то беше една от най-забележителните страни на характера му, той изгаряше от нетърпение да реши загадката.
Десет минути по-късно в частния кабинет на генералния секретар на КПСС и президент на Съветския съюз бяха въведени двамата посетители. Помещението беше дълго и тясно с ред прозорци само от едната страна, които гледаха към Новая площадь. Зад президента нямаше прозорци и той седеше с гръб към стената в края на дълга заседателна маса.
За разлика от двамата си предшественици, които предпочитаха мрачния, тежък стил, по-младият Горбачов обичаше светлия декор, с повече въздух. Бюрото и масата бяха от светъл бук, а отстрани стояха наредени столове с прави, но удобни облегалки. Прозорците бяха покрити с тюлени пердета.
Когато двамата мъже влязоха, той даде знак на секретарите си да излязат. Стана от бюрото си и мина напред.
— Здравейте, господа — рече на руски той. — Някой от вас говори ли моя език?
Единият, когото той сметна за англичанин, отговори на колеблив руски.
— За препоръчване е да има преводач, господин президент.
— Виталий — Горбачов повика един от излизащите секретари. — Кажи на Евгений да дойде.
Сетне той се усмихна и даде знак на посетителите да седнат. След секунди към тях се присъедини личният му преводач, който зае място от едната страна на президентското бюро.
— Моето име, ваше превъзходителство, е Уилям Стюарт. Аз съм заместник-оперативен директор на Централното разузнавателно управление във Вашингтон — рече американецът.
Горбачов сви устни и челото му се набръчка.
— А аз, ваше превъзходителство, съм Стивън Ланг, оперативен ръководител за Близкия изток на британското разузнаване.
Объркването на Горбачов стана още по-голямо. Шпиони, чекисти, какво, за Бога, означаваше това?
— Нашите две централи — започна Стюарт — поискаха от съответните правителства да се обърнат към вас с молба да ни приемете. Всъщност, ваше превъзходителство, Близкият изток се движи към война. Всички го знаем. За да бъде избегната, трябва да знаем какви са тайните планове на иракския режим. Смятаме, че публичните им изявления са съвършено различни от истинските им намерения.
— В това няма нищо ново — сухо отбеляза Горбачов.
— Съвсем не, ваше превъзходителство. Но става дума за изключително неуравновесен режим. Опасен за всички нас. Ако знаехме какво всъщност мислят в кабинета на президента Саддам Хюсейн, бихме могли да разработим стратегия, която да осуети задаващата се война.
— Та нали за това са дипломатите — посочи Горбачов.
— Нормално да, господин президент. — Но има моменти, когато дори дипломацията е прекалено открит, прекалено публичен канал за изразяване на най-тайните мисли.
Всъщност имаме основания да вярваме, че в Багдад съществува изключително високопоставен източник, който е готов да ни разкрие истинските намерения на Саддам Хюсейн. Ако ги узнаем, бихме могли да постигнем доброволно изтегляне на Ирак от Кувейт.
Михаил Горбачов кимна. И той не изпитваше приятелски чувства към Саддам Хюсейн. Някога послушен клиент на СССР, Ирак беше започнал да проявява все по-голяма независимост и напоследък неуравновесеният му ръководител се държеше безпричинно обидно към СССР.
Освен това съветският ръководител добре разбираше, че ако иска да проведе своите реформи, Съветският съюз има нужда от финансова и промишлена помощ. А за това му трябваше добрата воля на Запада. Студената война бе свършила. Такава беше действителността. Затова той бе решил СССР да се присъедини към резолюцията, с която Съветът за сигурност осъди нахлуването на Ирак в Кувейт.
— Тогава, господа, установете връзка с този източник. Дайте ни информация, която великите сили могат да използват, за да се избегне опасността, и всички ще сме ви благодарни. И Съветският съюз не желае да стане свидетел на война в Близкия изток.
— Бихме искали да установим контакт, ваше превъзходителство — рече Стюарт. — Но не можем. Източникът не желае да се разкрие и това е разбираемо. За него рискът сигурно е много голям. За да установим контакт, трябва да избегнем дипломатическия път. Дал е ясно да се разбере, че ще поддържа само нелегална връзка с нас.
— И какво искате от мен?
Двамата западняци поеха дълбоко дъх.
— Искаме да вкараме в Багдад човек, който да действа като посредник между източника и нас — рече Стюарт.