Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Скоро след създаването си през 1951-ва Мосад също видя преимуществата на града и се нанесе в такъв мащаб, че ръководителят на нейното бюро има по-висок ранг от посланика.
Решението се оправда в изключителна степен, когато елегантната и отегчена столица на бившата Австро-унгарска империя стана център на свръхдискретни банкови операции, седалище на три отделни агенции от системата на Обединените нации и предпочитана точка за влизане в Европа за палестински и други терористи.
Придържайки се към своя неутралитет, Австрия беше изградила апарат за контрашпионаж и вътрешна сигурност, който бе толкова елементарен, че агентите на Мосад наричат тези изпълнени с добри намерения служители „фертсалах“, една не особено ласкателна дума, която означава „пръдня“.
Коби Дрор беше избрал за ръководител на мисията изпечен катса с многогодишен опит в Берлин, Париж и Брюксел.
Гидеон Барзилаи беше служил по едно и също време с наказателните екипи кидон, които преследваха арабските терористи, отговорни за клането на израелските спортисти по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра. За негов и на кариерата му късмет, той не беше свързан с един от най-големите провали в историята на Мосад, когато кидонски екип застреля в Лилехамер, Норвегия, безобиден марокански сервитьор, след като го сбърка с Али Хасан Саламех, организатора на клането.
Сега Гидеон или Гиди Барзилаи се бе превърнал в Евалд Щраус, представител на фирма за санитарен фаянс във Франкфурт. Документите му бяха безукорни, а служебното му куфарче съдържаше съответните брошури, книги за поръчки и бланки на фирмата.
Дори и едно обаждане до главната кантора във Франкфурт би потвърдило легендата му, защото на телефонния номер, отбелязан на бланките, отговаряше офис, обслужван от Мосад.
Книжата на Гиди, също както и книжата на останалите десетима от екипа му, бяха дело на друг отдел от всеобхватните служби на Мосад. В същия сутерен в Тел Авив, където е настанен отделът на фалшификаторите, има друга поредица от помещения, предназначени за материали на наистина смайващ брой действителни и фиктивни компании. Натрупано е такова изобилие от архиви, финансови документи, регистри и бланки, че всеки катса, изпратен за операция в чужбина, може да бъде снабден с пълна самоличност, зад която е практически невъзможно да се проникне.
След като се настани в апартамента си, Барзилаи проведе продължително съвещание с ръководителя на местното бюро и се зае с мисията си, която имаше относително проста цел — да открие всичко, свързано с една дискретна и ултратрадиционна банка, наречена Винклербанк, разположена близо до Францисканерплац.
Същата тази неделя два американски хеликоптера Чинук излетяха от военна база извън Рияд и се насочиха на север, за да засекат Таплинския път, който върви покрай границата между Саудитска Арабия и Ирак от Хафджи чак до Йордания.
Във фюзелажа на всеки един от хеликоптерите имаше по един ландроувър с удължено шаси, от които беше свалено всичко освен най-необходимото, за да се отвори място за допълнителни резервоари. С всяко от двете превозни средства пътуваха по четирима души от САС, които се натикаха в пространството зад екипажите.
Крайната точка на полета беше извън нормалния им обхват, но на Таплинския път ги чакаха две големи цистерни, дошли от Дамам, на брега на Персийския залив.
Когато хеликоптерите кацнаха на пътя, екипажите на цистерните се заловиха за работа и ги заредиха с гориво. Сетне се вдигнаха и се насочиха по пътя в посока към Йордания, летейки ниско, за да избегнат иракските радари отвъд границата.
Непосредствено преди саудитския град Бадана, близо до точката, където се събират границите на Саудитска Арабия, Ирак и Йордания, хеликоптерите кацнаха отново. Там ги чакаха още две цистерни, за да ги заредят, но на същото място те разтовариха джиповете и пътниците.
Дори американските екипажи да знаеха къде отиват мълчаливите англичани, не дадоха признак за това. Те спуснаха по рампите превозните средства, боядисани в защитния цвят на пустинята, стиснаха им ръцете и рекоха: „Късмет, момчета!“ Сетне заредиха отново и потеглиха обратно натам, откъдето бяха дошли. Цистерните ги последваха.