Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Ако беше ходил с обичайната спортна стъпка на хората от САС, би изминал разстоянието за половината от това време. Но също така някой можеше да му напомни, както на двамата инженери в Кувейт, „облякъл си се като арабин, но ходиш като англичанин“.
Тъй като на краката си нямаше високи походни обувки с връзки, а носеше платнени чехли с изплетени от въже ходила, така както се обуваха бедните иракски фелахи, той се тътреше с приведени рамене и със забита в земята глава.
В Рияд му бяха показали съвременна карта на Багдад и много снимки, направени от голяма височина, но увеличени до положение, че да може с помощта на лупа да види обградените със стени градини, плувните басейни и колите на богатите и властимащите.
Всичко това бе запаметил. Зави наляво по улица „Йордания“ и непосредствено след площад „Ярмък“ сви надясно по обточеното с дървета авеню, където живееше съветският дипломат.
През шейсетте години, под управлението на Касем и генералите, които го поддържаха, СССР заемаше облагодетелствано и престижно положение в Багдад, правейки се, че е прегърнал арабския национализъм, защото го смяташе насочен против Запада, и в същото време се мъчеше да обърне арабския свят към комунизма. В онези години съветската мисия закупи няколко големи резиденции извън територията на посолството, което не успяваше да подслони нарастващия персонал, като на тези сгради и заобикалящите ги паркове бе предоставен статут на съветска територия. Дори Саддам Хюсейн не бе сварил да отмени тази привилегия, още повече че до средата на осемдесетте години основният доставчик на оръжие за него беше Москва, а 6000 съветски военни съветници подготвяха военновъздушните му сили и танковите войски, въоръжени със съветска техника.
Мартин откри вилата и я разпозна по малката месингова табелка, която известяваше, че това е резиденция, принадлежаща на посолството на СССР. Дръпна веригата до портата и зачака.
След няколко минути тя се отвори и на нея се показа едър, ниско остриган руснак, облечен в белия кител на прислужник.
— Да? — рече той.
Мартин отвърна на арабски, с угодническото хленчене на молител, който говори на стоящ по-горе от него. Руснакът се намръщи. Мартин бръкна в дрехата и извади картата си за самоличност. Това вече беше познато на прислужника, в неговата страна знаеха какво е това личен паспорт. Взе картата, каза: „Чакай“ на арабски и затвори вратата.
Върна се след пет минути, давайки знак на иракчанина в зацапания диш-даш да мине в двора. Тръгнаха към стълбите, които водеха към главния вход на вилата. Когато стигнаха до подножието им, горе се появи един мъж, който рече на слугата на руски:
— Достатъчно, аз ще се оправя.
Слугата изгледа за последен път арабина кръвнишки и влезе в къщата.
Юрий Куликов, първи секретар на Съветското посолство, беше професионален дипломат, за когото заповедта, получена от Москва, беше скандална, но неизбежна. Явно в момента вечеряше, защото стискаше в ръка салфетка, с която си попиваше устните, докато слизаше по стълбите.
— Ето те значи — рече на руски той. — Виж какво, след като трябва да изпълняваме този фарс, да го изпълняваме. Но лично аз няма да имам нищо общо с това. Понимаеш?
Мартин, който не говореше руски, сви безпомощно рамене и рече на арабски:
— Моля, бей?
Куликов прие промяната на езика като неизречено безочие. Мартин осъзна, че съветският дипломат наистина смята нежелания нов член на персонала си за свой сънародник, натрапен от онези скапани шпиони от Лубянка в Москва, и изпита иронично задоволство.
— О, много добре, щом така искаш, нека да е арабски — рече троснато Куликов. И той беше учил арабски, който говореше добре с остър руски акцент, и проклет да беше, ако се оставеше този агент на КГБ да му се перчи насреща.
Затова продължи на арабски.
— Ето ти картата. Ето и писмото, което наредих да приготвят за теб. Ще живееш в бараката в далечния край на градината, ще я поддържаш в ред и ще ходиш на пазар. Извън това не искам нищо да зная. Ако те хванат, ще казвам, че съм те взел най-добронамерено. Сега върви си върши работата и махни тези проклети кокошки. Не искам да ми съсипят градината.
Де да беше така, мислеше си той вкиснат, докато се връщаше да довърши прекъснатата си вечеря. Ако пипнат този селяндур, онези от АМАМ скоро ще разберат, че е руснак, и уверението, че е от неговия персонал по случайност, щеше да звучи толкова правдоподобно, колкото че по Тигър карат кънки. Вътрешно Юрий Куликов кипеше от гняв към Москва.
Майк Мартин откри квартирата си при задната стена на трите декара градина. Беше бунгало с едно помещение, в което имаше походно легло, маса, два стола, ред куки на стената, кана и леген на шкафа в единия ъгъл.