Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Като цяло сутринта беше ползотворна.
А след това започна тихият ужас. Защо тихият? Беше много шумен дори! Първо, пред къщата се изви огромна опашка от хора, които искаха да се оплакват от всеки и от всичко. Теглихме жребий и се падна на Чез да приема жалбите, така че с чиста съвест можех да се заема с по-важни неща. Какви ли? Например, с подготовка за идването на… А, ето ги и тях!
Пред Прокълнатата къща се появиха нисшите вампири. Тълпата облечени в черни кожени костюми момчета и момичета разблъскаха хората с явно удоволствие.
— Какво е това? — тихо ме попита Алиса. — Само не ми казвай, че това е изненадата, за която спомена Чез.
Не можах да сдържа смеха си.
— Почакай да разбереш защо съм ги поканил тук.
Нисшите спряха пред входа и опашката се раздели на две. Хората се стремяха да се отдръпнат от нашите гости, но никой не искаше да си тръгне — всеки се чудеше защо вампирите са дошли тук, а и не искаха да губят реда си.
— Доведох най-адекватните, както ме помоли — обърна се към мен Девлин.
За случая нашият нов приятел се беше облякъл в черна кожена роба с качулка. Като истинските вампири.
— Чудесно, — кимнах аз. — Влезте в къщата, сега ще ви инструктираме.
Отворих справочника със заклинанията на предварително отбелязаната страница — „Гласът на гръмотевицата“, така се казваше заклинанието, което позволяваше значително да увеличаваш силата на гласа си. Много точно название, държа да отбележа. Авторът на наръчника със сигурност беше говорил с нашия приятел Гръм, неговия глас беше наистина гръмовен. Сплитайки съответните енергийни потоци, аз започнах речта си:
— Уважаеми жители на славния град Крайдол! — благодарение на магията гласът ми свободно се разнесе из целия площад. — Във връзка с това, че количеството жалби значително надмина всички наши възможности, ние решихме да разпространим призив сред местното население за допълнителни служители в Патрула. Те са доброволци и ще ни помогнат да се справим с жалбите ви. Благодаря на всички, след половин час ще продължим нормалния прием на жалби.
С чувство на изпълнен дълг слязох от сцената.
— Шегуваш ли се? — изсъска Алиса към мен. — Та те са… те са вампири!
— Олеле — засмях се. — Това е расизъм!
Нима успях да засека вампирката със собствените й думи?
— Как изобщо си успял да ги довлечеш тук?!
Хванах Алиса под ръка, умишлено бавно се наведох до ухото й и прошепнах:
— Тайна.
Поведението ми беше глупаво, но обстановката предразполагаше.
Влязохме в къщата и намерихме много забавна картина. Вампирите приемаха оплакванията на посетителите, които не бяха успели да напуснат залата. Бедните местни жители се притискаха към стената, а вампирите ги извикваха един по един на масата и питаха:
— Жалби?
— Нн… никакви…
— А защо си тук тогава? Не искаш да ни товариш с твоите проблеми ли? Не се притеснявай, ние ще се понапънем и ще помогнем… Хайде, разкажи, тук сме само свои.
— Ами… такова…
— Хайде, не се притеснявай.
И над бедните посетители се надвесваха дузина нисши вампири в кожени маски с най-различни форми и размери.
Братя Викерс и Чез стояха отстрани и наблюдаваха сцената със смесица от интерес и подозрение.
— Сигурен ли си, че това е решение? — беше първото нещо, което ме попита Невил.
С вампирите за нищо не трябва да си сигурен, но днес бях оптимист.
— Аз мисля, че това е много добър, бих казал страхотен, изход от създалата се ситуация. Само си помислете — ние така или иначе няма да се справим с всички постъпващи жалби, а съветът на началника на стражите съвсем не ме устройва.
— Това е ясно. Но защо си поканил точно тези… — Невил изразително погледна към вампирите. — Защо не извика обикновени хора?
Плеснах Невил по рамото.
— Първо, сега обикновените хора няма да са агресивни, вампирите са много по-силни. Второ, хората се страхуват от тях, и следователно няма да идват с всяка глупост, която им хрумне. Това достатъчно ли е?